Аероциклетът. въздушен мотоциклет

Аероциклетът De Lackner DH-4 Aerocycle е странен летателен апарат наричан още въздушен мотоциклет. Създаден е за пренос на един човек и много малко товар.

В края на 50-те и началото началото на 60-те години се разработват много от така наречените персонални летателни апарати. Те са управлявани от един човек и имат възможност за пренос на съвсем леки товари. De Lackner DH-4 е изцяло частна разработка и прави първия си полет през януари 1955 г. Военните били силно впечатлени от представянето на тази изключително иновативна техника и поръчват една дузина бройки, като им дават означението HZ-1.

Конструкция

Аероциклетът De Lackner DH-4 Aerocycle както и при други подобни летателни апарати имал конструкция изградена около платформа, при която пилотът стоял изправен на краката си.

Задвижване

Двигателят бил бензинов с четири цилиндъра и мощност 32 kW. Бил монтиран така, че коляновият вал бил разположен вертикално. С тази мощност машината можела да повдигне пилота и още около 60 кг. На борда било предвидено място за резервоар с обем само 19 литра, с които да можело да измине около 80 км. Собствената маса била 78 кг, а максималното тегло заедно с товара 206 кг.

Два противоположновъртящи се ротора с диаметър 4,5 метра се задвижвали от двигателя посредством ремъчна предавка. Те били разположени в долната част на въздушния мотоциклет, под краката на пилота. За обръщането на посоката на единия ротор се използвал планетен редуктор. Ниското разположение на витлата била причината при кацане често да се удрят в скали и да се повреждат. Пилотът стоял изправен на платформата, разположена на височина 90 см. от най-ниската точка на апарата.

Управление

Аероциклетът имал щурвал, който приличал повече на волан от велосипед и на него било разположено управлението на двигателя. Макар и изправен пилотът бил завързан за машината с колани и чрез накланяне в желаната посока насочвал машината в желаната посока. Смятало се, че по този начин, разчитайки на естествените си рефлекси, пилотът щял да може да управлява, така както управлява и велосипед. За по-меко кацане непосредствено под роторите на въздушния мотоциклет била поставена голяма въздушна възглвница. За стабилност в четирите края на кръстообразната рамка били монтирани и четири по-малки въздушни възглавници.

Тази схема обаче бързо била изоставена и се преминало към стойка със ски, подобни на хеликоптерните. Аероциклетът HZ-1 бил изключително стабилен, въпреки необичайната си форма, а скоростта му от 110 км/ч била значително по-голяма от тази на конкурентие му и го направила основен фаворит на армията. За изпитанията на подобни машини били разработени и специални парашути, които да се отварят изключително бързо.

Приложение

Интересът на войската към подобни машини бил продиктуван от желанието да се повиши мобилността на определени формирования, като им се осигурят евтини, надеждни и лесни за управление индивидуални летателни апарати. При тестовете се оказало, че войниците успявали да полетят с въздушния мотоциклет само след 20-минутно обучение, но много скоро се разбрало, че липсата на опит и рутина води до много инциденти. Всъщност управлението му било доста сложно. Не липсвали и случаи, в които двата ротора се закачали един за друг и пилотът губил контрол. Също така управлението при вятър било доста трудно.

В края на краищата цялата концепция била изоставена от армията на САЩ. Аргументите са, че е непрактична и не може да се впише в тогавашната тактическа доктрина на въорижените сили. Освен това и няколко инцидента по време на изпитанията на въздушния мотоциклет също допринесли за прекратяването на по-нататъшната работа по проекта.

Все пак аероциклетът HZ-1 си остава малка, но изключително интересна част от авиационната история. Една от бройките е получила и подобаващо място в експозицията на Музея на военния транспорт във Форт Юстис (Fort Eustis).

Други

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *