Автомобилът – амфибия НАМИ – 055 е създаден в СССР на базата на пълноприводната версия на Москвич 410, но бил с обтекаем изцяло метален корпус с плоско дъно, за по-добра плаваемост. Целта била на базата на обикновен автомобил да се създаде амфибия, която да има компактни размери и да развива висока скорост по вода.
Конструкция
За повишаване на проходимостта и лесно излизане от водата на сушата автомобилът – амфибия НАМИ – 055 имал независимо окачване на всички колела. Задвижващото витло било монтирано в задната част, като се прибирало ръчно в специална ниша и задвижването му се осъществявало посредством редуктор. Резервното колело било разположено върху капака на багажника.
Първият вариант бил оборудван с двигател от Москвич с мощност 41 к.с., който засмуквал въздух от купето. В трансмисията били използвани еластични елементи, които да поглъщат високите натоварвания при напускане на водата и да намаляват вибрациите по време на плаване. Колелата се задвижвали от чупещи се полувалове, а благодарение на хидроцилиндри по време на плаване се прибирали напълно в калниците и били отделяни от силовия тракт. Тази конструкция позволявала изменение на пътния просвет от 80 до 300 мм.
С максимално тегло от 1560 кг. автомобилът – амфибия НАМИ – 055 развивал скорост от 12.3 км/ч във водата. При втория вариант на машината бил поставен двигател V-8 от Татра с мощност 90 к.с., но скоростта на плаване се увеличила само с 2.2 км/ч. Този факт показал, че повишаването на скоростта само чрез увеличение на мощността не е рационално решение и започнали да търсят други начини.
Подобрения с цел по-бързо плаване
През 1959 г. работата по модела НАМИ – 055 В продължила. Идеята била да се монтират подводни крила, които да спомогнат за повишаване на скоростта. От следващата година обаче започнала разработката на напълно нов автомобил съвместно с корабостроителен завод, под ръководството на Р. Е. Алексеев, легендарният създател на пътническия високоскоростен кораб – Метеор.
От този момент автомобилът – амфибия НАМИ – 055 и всички разработки свързани с него били засекретени, а изпитанията се провеждали далеч от любопитните погледи на почиващи и рибари.
Същността на новата концепция била да се сведе до минимум съпротивлението при движение поради частичното или пълно повдигане на тялото и колелата над водната повърхност с помощта на специални профилирани хидродинамични крила. С висока скорост те създадават ефекта на въздушна възглавница, изтласквайки амфибията над водата, което намалява съпротивлението няколко пъти и съответно увеличава скоростта на плаване.
Успехите на противника
Американците вече били постигнали известни успехи, като през 1955 г. преработили амфибия от Втората световна война DUKW, която равивала 80 км/ч, но не можели да си представят, че по-малко превозно средство ще може да се префасонира по този начин и дори го считали за ненужно.
Постигане на висока скорост
Руските инженери поставили на малкия автомобил система, състояща се от три крила, която можела да се повдига при излизането извън водата. Тези допълнения довели до увеличаване на общата маса с 300 кг. Така през 1963 г. автомобилът – амфибия НАМИ – 055 се появил доработен с подводни крила и бил тестван на река Волга. В напълно натоварено състояние за 35 – 40 сек. достигнал максимална скорост от 50 км/ч.
Очакваният успех обаче не гарантирал бляскаво бъдеще на машината. Сложната конструкция, високото тегло, недобрата проходимост на суша и дългото време за преминаване от сухопэтен в плаващ режим били от решаващо значение за това военните да се откажат от проекта. Така автомобилът – амфибия НАМИ – 055 не влязал в серийно производство и никога не бил изпозван по предназначение.
Макар и нестигнала производство автомобилът – амфибия НАМИ – 055 бил толкова напредничав за времето си, че по-напреднал аналог се появил чак 40 години по-късно.
Интересен факт е, че почти по същото време – през 1961 г. е създадена амфибията ЗИЛ-135 П, която е може би най-голямата в света, а също и вседеходът – амфибия ЗАЗ-967, който можел да се управлява и в легнало положение.
Няма коментари