Автомобилното окачване - видове

Компоненти на окачването на Ford модел Т


86 / 100

Автомобилното окачване свързва купето на автомобила с колелата, като осигурява относително преместване помежду им, осигурява управляемост, запазване на посоката на движение и комфорт на возене. Окачването се състои от носачи, еластични елементи, амортисьори, шенкeли, шарнири и втулки, осигурявщи връзките между отделните елементи.

Стабилността и комфорта на возене за в противовес, което означава, че оптималната настройка означава компромис между двете свойства. Основната идея е колелото да бъде постоянно в контакт с пътя, защото в противен случай не е в състояние да предава усилия от автомобила към пътя и обратно. Разбира се еластичните елементи в окачването също така предпазват самото превозно средство и товара от повреди, причинени от неравностите по пътя.

Според връзката между двете колела на една ос автомобилното окачване се дели три вида: зависимо, независимо и полунезависимо.

Твърдият мост е стара конструкция от зората на автомобилостроенето, при която двете колела са неразривно свързани помежду си. Автомобилното окачване от този тип е подходящо за силно натоварени мостове и за автомобили с повишена проходимост, тъй като позволява големи разлики във височина между двете колела. В същото време обаче не позволява добра стабилност и комфортът на возене е нисък, защото необресорените маси са големи и предават силно ударуте от пътя към купето.

Независимото окачване е разработено през 30-те години и е по-скъпо и сложно, но при него комфотът е по-висок, както и управляемостта и стабилността. То не може да поема големи натоварвания и не може да осигури профилната проходимост на твърдия мост.

Полунезевисимото окачване е компромис между предходните два вида, като при него се използва Н-образна греда и се прилага основно на задната ос.

Еластичните елементи на автомобилното окачване също могат да се различават. Най-често разпространеният елемент при модерните автомобили си остава винтовата пружина.

По-рано това е бил листовият ресор. Интересното при него е че е в състояние да поема различни напречни и надлъжни усилия, с което значително опростява конструкцията на автомобилното окачване и позволява голяма товароносимост.

Друг вид пружинен елемент от автомобилното окачване, който понася големи натоварвания е торсионът, като същевременно осигурява и добър комфорт на возене. Не е силно разпространен, защото поддръжката му е относително скъпа и сложна. Той представлява запъната в единия си край греда, на чиито друг край е закачен носач. Такова окачване се използва и при някои танкове.

При някои автомобили се използват въздушни възглавници, които осигуряват комфорт на возене, но са съпи и поддръжката им е относително сложна.

Предно окачване

Твърд преден мост

При автомобилното окачване отпред на товарните автомобили и някои високопроходими автомобили се използва твърд мост, но той не е подходящ за модерни леки автомобили, защото не осигурява добър контакт на колелата с пътя и поради голямата си маса изисква големи пружини и амортисьори, които допълнително утежняват конструкцията на автомобила.

Освен това при използване на преден мост тази конструкция изисква специални елементи в двата си каря, наречени сфери, които да осигуряват завиването на колелата. Естествено може да се комбинира с винтови пружини, листови ресори и дови с въздушни балони.

Независимо предно окачване

Макферсон

Това е автомобилното окачване, което е най-разпространо при леките автомобили и бусовете, като е много леко е се състои от сравнително малко части.

Автомобилното окачване МакферсонВсяко колело е закачено към един носач, прикрепен към долната част на шенкела, като в горната му част е закрепена амортисьорната стойка. За да могат да поемат надлъжните усилия при ускорение и спиране носачите са с Г-образна форма и към купето са закрепени с по два гумени тампона, а към шенкела с един ябълковиден болт. Към амортисьорната стойка освен амортесора е монтирана и пружината.

При автомобилното окачване тип Макфресон амортисьорната стойка има аксиален лагер в горната си част и се върти около оста си. Подходяща е за по-малки автомобили, защото се състои от малко елементи, които не заемат място от двигателния отсек. Двата носача за свързани по между си с допълнителна подрама, наречена на жаргон “магаре”.

Към тази подрама са прикрепени кормилната рейка и стабилизиращата щанга. Щангата е елемент, който свързва двата отделни носача. Теобходим е при завой, когато автомобилът силно се наклони на една страна и вътрешното колело се повдигне и започне да се отделя от пътя стабилизиращата щанга го притиска към пътя. Съществува и конструкция, при която амортисьорната стойка е прикрепена към шенкела, а пружината е опряна в носача.

Двураменно независимо окачване

При автомобилното окачване от този тип, всяко колело е закачено на два напречни носача, като пружината може да опряна на долните или на горните носачи в зависимост от конструкцията. Тук шенкелът мове да е удължен и горният носач да се вдигне високо, така, че да поема по-добре усилията при накланяне на автомобила.

Двураменно независимо окачване
Двураменно независимо окачване

Горният носач винаги е по-къс от долния с цел правилното водене на колелото. Целта е при пеминаване през неравности колелото да не се мести в страни, а да се накланя, като запазва точката си на контакт с пътя. В противен случай ако се мести в страни би променяло посоката на превозното средство и ще износва гумите.

Това не е възможно при Макферсон и за това при високо проходими автомобили с голяма амплитуда на колелата се използва двураменното окачване. Носачите и шенкелите са свързани помежду с посредством ябълковидни болтове, които позволяват отклоняване на шенкела в хоризонталан и вертикална посока.

Многораменно окачване

При автомобилното окачване от този тип, всяко колело е окачено на четири носача. Носачите са прави, като на единия си край са окачени в една точка към купето с гумен тампон, а в другия край към шенкела са закрепени с по един ябълковиден болт. Обикновено са изработени от дуралуминий и целта е колелото да заема оптимално положение в пространството при различни ъгли на завиване. Така се осигурява максимално добра управляемост и комфорт на возене.

Торсионно окачване

При автомобилното окачване от този тип, при преден мост обикновенно торсионните елементи се монтират надлъжно с цел да се осигури място за двигателя в средата на предната част на купето. При този вид окачване височината на автомобила може да се регулира чрез завъртане на усукващите се пръти.

Листово окачване с напречен лист

Листово окачване с напречен лист
Листово окачване с напречен лист

Автомобилното окачване от този тип е рядкосрещана конфигурация, при която ресорът може да състои от един или повече листове, но е разположен напречно, като в средата си е прикрепен към купето, а краищата му към шенкелите. Конструкцията може да е допълнена от напречни носачи или амортисьорни стойки тип Макферсон. Автомобили използващи тази концепция са например Трабант и Фолксваген Крафтър.

Задно окачване

Натоварването на автомобилното окачване в задната част на автомобила, обикновенно варира много повече от това на предния мост. За това на задната ос могат да се използват еластични елементи, които променят коефициента си на еластичност в зависимост от натоварването. За целта се използват винтови пружини с бъчвообразна форма и листови ресори с един допълнителен лист, който се допира до основния пакет при достигане на определено натоварване. Освен това задният мост поддържа посоката на движение.

Твърд заден мост

Автомобилното окачване от този тип, отдавна не се използва при леките автомобили, а само при товарни или с повишена проходимост. При конструкция с листови ресори задният мост е закачен обикновено в средата на ресора, а двата му края са прикрепени към каросерията или шасито.

Съществуват и много стари конструкции, при които средата и предния край на ресора са прикрепени към каросерията, а мостът е прикрепен към задния край на ресора. Листовите ресори значително облекчават конструкцията, като в повечето случаи не изискват допълнителни щанги, а в някои случаи дори не са необходимидори и амортесори.

Твърд мост с винтови пружини

При автомобилното окачване от този тип, комфортът на возене и ходът на пружините е по-голям, но изисква надлъжни носачи. Обикновено в долната част на моста се поставят по-дълги носачи, които да поемат усилията при ускорение, а в горната част по-къси, които да поемат спирачните усилия. Тази конструкция обаче е неустойчива при действие на напречни сили, което изисква допълнителен елемент, който да ги поема. Това обикновено е дълъг носач, който се монтира с единия си край към моста, а с другия към купето.

Възможна е конструкция, при която към моста са прикрепени само два, но подсилени надлъжни носача, които да поемат надлъжните усилия.

Многораменно окачване

Автомобилното окачване от този тип представлява конструкция за независимо окачване на задния мост. Осигурява голям комфорт и стабилност на автомобила, но изисква по-скъпа поддръжка и първоначалната цена е по-восока. При нея диференциалът е прикрепен към купето, а въртящият момент се отвежда към колелата посредством чупещи се полувалове. Обокновено се състои от един надлъжен и няколко напречни хосача. Както и при предното окачване е необходимо да се монтира и стабилизираща щанга, която да подобрява стабилността на автомобила.

Полунезвисимо окачване

Автомобилното окачване от този тип е особено подходящо за малки и компактни автомобили. Конструкцията е лека и лесна за поддръжка благодаренеи на относително малкия брой елементи. Стабилността ѝ може при необходимост да се повиши чрез допълнителна стабилизираща щанга. Н-образната рамка е прикрепена с два тампона с два тампона, а на задния край на двата надлъжни елемента да монтирани колелата.

b1860445847e44c28531f39edecf4fc6_1200.jpg

Окачване тип Дедион

Автомобилното окачване от този тип представлява е конструкция на окачване при задвижващ заден мост, като диференциалът за крепен към купето, а двете колела са свързани помежду си с твърда греда. Предимството тук е, че със сравнително по-малко елементи и на ниска цена се намаляват необресорените маси, повишавайки комфорта на возене.

При някои съвременни автомобили се срещат и задни мостове със завиващи колела. Така се повишава маневреността и стабилността на автомобила. До определена скорост задните колела завиват в противоположна посока на предните колела, което значително намалява радиуса на завой, а след определена скорост (примерно 50 км/ч) завиват в същата посока, в която и предните колела.

Ако искате да научите повече и за блокове на ДВГ, погледнете статията Блоковете за двигатели – видове.

Няма коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *