Безмоторният самолет DFS 230

83 / 100

Безмоторният самолет DFS 230 бил първият боен безмоторен самолет на Третия Райх. Той бил разработен и произвеждан от немския Институт за Изследване на Безмоторни Полети (Deutsche Forschungsanstalt für Segelflug), основан през 1933 г. в Дармщат. Абревиатурата на името на института – DFS е дала и названието на планера.

Конструкция

Безмоторният самолет DFS 230 бил нещо много повече от средство за приучаване на млади пилоти към основни умения в управлението на самолет. Конструирането му завършило Безмоторният самолет DFS 230 - схемапрез 1937 г., а още на следващата година бил приет на въоръжение в Луфтвафе. Самолетите от този тип, макар и без двигател, можели да превозват полезен товар до 1200 килограма или около 10 войници с тяхното снаряжение. Една от целите при конструирането на безмоторника била той да може да каца съвсем близо до целта. За тази цел в задната му част била монтирана парашутна спирачка, благодарение на което можел пикирайки да кацне максимално близо до целта си.

Безмоторният самолет DFS 230 бил с горноразположено крило, като било изцяло изработено от дърво, докато корпусът на самолета бил с конструкция от стоманени тръби. И понеже конструкторите много добре знаели, че това е летателен апарат, който няма да се върне обратно, на борда му поставили само основни уреди, като скоростомер, компас, индикатор за скортта на изкачване, висотомер и авиохоризонт.Безмоторният самолет DFS 230 - кабина

За самозащита самолетът разполагал с една картечница 7,92 мм. За управлението му бил достатъчен само един човек. Размахът на крилете възлизал на 21,1 м. с обща площ 38,1 квадратни метра, а дължината му на 11,30 м. Собственото му тегло било едва 860 кг. Максималната скорост, с която можел да бъде теглен била 190 км/ч. Максималната скорост на кацане трябвало да бъде не повече от 65 км/ч.

Безмоторният самолет DFS 230 можел да превозва освен единствения пилот, и девет войника в една редица, като шестима от тях седели с лице по посока на полета, а четирима били с гръб. Последните четири седалки можели да се сгъват, за да поставя багаж на тяхно място. Пилотът се радвал на много добър обзор в остъклената си кабина, като дори и от двете страни на краката му имало прозрачни панели, които му помагали при приземяване.

Безмоторният самолет DFS 230 - напускане на самолетаФанарът се отварял надясно, като предлагал възможност за бързо напускане на планера. Останалите прозорци на борда били доста по-малки и ниското разположение на страничните прозорци не предлагало добра видимост навън. След кацане единият от войниците можел веднага да започне да стреля с картечницата, монтирана на над кабината на самолета, за да прикрива останалите, докато се изтеглят от самолета през врати от двете страни на фюзелажа.

Безмоторният самолет DFS 230 излитал с помощта на рама с две колела, която падала след излитането, докато кацането се осъществявало с помощтта на пружинираща дъска, монтирана под корема на глайдера.

Безмоторният самолет DFS 230 обикновено бил теглен от транспортен самолет Junkers Ju-52, но и също така тегленето му било възможно и с Me-110, като бил освобождаван на височина не повече от 5000 фута и на разстояние от 3 до 8 километра от мястото за кацане. За тегленето се използвало стоманено въже обикновено с дължина 40 метра.

Безмоторният самолет DFS 230 куплиран с Me-109Били правени опити за задвижване на самолета с помощта на лекия изтребител Ме-109. Този вариант обаче бил по-сложен, защото моторният самолет не теглел глайдера на буксир, а бил монтиран отгоре му посредством пилони.

Приложение

Безмоторният самолет DFS 230 извършва първата си мисия през 1940 г., когато германски парашутистисти кацнали директно на покрива на белгийската крепост Ебен-Емел (Eben Emael). Благодарение на безмоторните самолети десанчиците можели да носят със себе си по-тежки оръжия и да ги използват директно в бой, докато при скок от самолет можели да разполагат само с по-малокалибрени оръжия и да чакат по-тежките да паднат с контейнери, чиито парашути нямало как да бъдат управлявани. За десанта в Крит през 1941 г. били използвани 70 глайдера.

Безмоторният самолет DFS 230 бил построен общо в около 1600 броя, които взели участие в редица специализирани мисии в Белгия, въздушния десант на остров Крит и дори спасяването на Бенито Мусолини в Италия. Освен в нацистка Германия самолетът бил приет на въоръжение и в Румъния.

Варианти

За приучаване към самолета били построени екземпляри с двойно управление и постоянен колесник. Освен това експериментално били създадени модели с ракетни забавители с предната част и дори прототип за 15 души. С цел достигане на съвсем минимално разстояние за кацане един самолет бил предоставен на фирмата Focke-Ahgelis. Тази фирма се занимавала с разработване на първите винтокрили летателни апарати и инженерите ѝ се опитали да направят от DFS 230 хеликоптер. За целта те монтирали двигател, редуктор и трилопатно витло без контра винт, което наистина скъсило дистанцията за кацане, но контролът бил изключително труден. Този вариант получил означението FA 225.

За разлика от планерът Me 321 “Gigant” (на чиято база е разработен транспортният самолет Месершмит Me 323), Безмоторният самолет DFS 230 никога не е използван за доработване до транспортен самолет.

 

Безмоторният самолет DFS 230 - учебен вариант с постоянен колесник
Безмоторният самолет DFS 230 – учебен вариант с постоянен колесник
Безмоторният самолет DFS 230 - разположение на войниците
Безмоторният самолет DFS 230 – позиция на превозваните войници
Безмоторният самолет DFS 230 - разположение на пътниците и пилота
Безмоторният самолет DFS 230 – разположение на пътниците и пилота

 

Няма коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.