летящо крило

68 / 100

История

Бомбардировачът – летящо крило К-12 Калинин, наричан още “Жар-птица” е експериментален безопашен, двумоторен самолет доближаващ се до схемата “летящо крило“. Приложението му трябвало да бъде бомбардировач за близки разстояния, разузнавателен и артилерийски наблюдател, с възможности да оперира на големи височини.

Проектирането е поверено на 4 юли 1932 г. на екипа на Харковския авиационен завод за експериментално и серийно самолетостроене (ХАЗОСС), под ръководството на директора и главен конструктор К. А. Калинин. През април 1933 г. на експерти от Изследователския институт на ВВС са предоставени ескизни проекти на бъдещия самолет и в три версии.

Единият бил с традиционен дизайн, вторият с двукорпусна конструкция, а третият тип летящо крило. Последният вариант придизвикал най-голям интерес и Калинин успява да убеди ръководителя на Изследователския институт на ВВС – В. К. Лавров да се спре на тази схема. По негово мнение такъв самолет ще има по-голяма маневреност и по-голяма защита поради намаляването на мъртвите зони на огън.

Принципно самолетите по такава схема имат по-малко челно съпротивление, което означава по-голяма скорост, обхват на полета и полезен товар. При двигатели със същата мощност като самолет с традиционен дизайн, при летящо крило тежестта се разпределя върху по-голяма площ на крилото и конструкцията се получава осезаемо по-лека.

Проектът предвиждал и гражданска модификация на самолета за 11 пътници с багаж.

Трябва да се отбележи също, че Калинин има вече набран опит със самолети с конструкция с елементи на летущо крило. През 1933 г. е тестван гигантски пътнически самолет тип летящо крило К-7, който също първоначално е считан за изключително перспективен.

Изпитания

За да се проверят теоретичните изчисления, е построено умалено копие от шперплат в мащаб 1: 2. Тест пилотът П. О. Борисов извършва над сто успешни полета по него.

През 1935 г. конструкторското бюро на Калинин е преместено на ново място – във Воронеж. В резултат на това строителството на пълномащабен екцемпляр се забавило с почти година. През юли 1936 г. бомбардировачът – летящо крило К-12 Калинин е показан на летището. Първият полет е пилотиран отново от тест пилотът Борисов.

Бомбардировачът – летящо крило К-12 Калинин извършва 46 тестови полета и в началото на октомври 1936 г. той е прехвърлен на летището на Изследователския институт на ВВС близо до Москва, където вече са започнали тестове на държавната комисия. Управлението на самолета, поради неговата необичайна схема, се оказава необичайно за много пилоти, което в крайна сметка изиграва лоша роля в съдбата на самолета.

В края на 1937 г. една от фабриките за самолети е предоставена на Калинин за по-нататъшно усъвършенстване на самолета. В рамките на два месеца бомбардировачът – летящо крило К-12 Калинин бива оборудван с по-мощни двигатели M – 25 с витла с променлив ход, прибиращ се колесник с електрическо задвижване и модифицирано въоръжение. След тези подобрения и финални държавни изпитания, през 1938 г. самолетът бил препоръчан за масово производство.

Конструкция

Бомбардировачът – летящо крило К-12 Калинин имал екипаж от трима човека, а въоръжението се състояло от две картечници разположени в предна и задна картечни кули и бомбен отсек в тялото на самолета с капацитет 500 кг. бомби. Крилата имат трапецовидна форма и в краищата им има вертикални стабилизатори с шайбовидна форма. Крилата имат стоманена тръбна конструкция, облечена с плат, като предният ръб е обшит с дуралуминий. Имат предкрилки, задкрилки и елерони. Предкрилките са по две от всяка страна – една автоматична в края на крилото и една управляема от вътрешната страна.

Елероните са горно разположени. Корпусът представлява летящо крило с тръбна конструкция облечена с плат, като картечните кули и двигателите имат обшивка от дуралуминий. Има възможност за монтиране допълнително на броня около кабината. Предвиждал се е и цивилен вариант, с капацитет 12 пътника.

Край на разработките

На 1.04.1938 г. главният конструктор Калинин е арестуван по лъжливи обвинения и не след дълго умира в затвора. Известно време бомбардировачът – летящо крило К-12 Калинин продължава да се строи в малка серия от дузина самолети, но скоро по заповед на народния комисар на отбранителната индустрия, цялата работа е спряна, самолетите са разглобени и изпратени в склад, където са били унищожени по време на бомбардировки по време на Втората световна война.

По-нататъшно развитие на безопашни самолети в СССР така и не се случва.

Размах на крилата, м20.90
Дължина, м10.30
Площ на крилото, м272.70
Маса, кг празен3210
Маса, кг полетна4200
Тип на двигателя2 ПД М-25
Мощност, к.с.2 х 750
Максимална скорост , км/ч228
Крайцерска скорост , км/ч189
Практическа далечина на полета, км110
Практически таван, м7170
Екипаж3
Въоръжение:две х 7.62-мм картечници ШКАС

Няма коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *