Бронираната машина Остин-Путиловец е плод на желанието за създаване на руски бронирани машини и избягване на пълната дотогава зависимост от внос. В разгара на Първата световна война през 1916 г. няколко конструкторски бюра се заели с разработката на подходящ автомобил. Една от най-успешните разработки е проектът за автомобил на шаси на фирмата Austin. Изборът никак не бил случаен. От 1915 г. руската армия получавала бронирани превозни средства на същата компания, която, с всичките си недостатъци, става най-добрият автомобил от Първата световна война.
Конструкция
Проектът на инженерите на БО ВАШ в много отношения повторил британския автомобил, но с някои съществени допълнения. За изграждането на руския модел е трябвало да се използва модифицираното шаси на Austin на така наречената втора серия. Бронираният корпус също е зает от британския прототип, но разположението на кулите е променено.
На новия автомобил те били поставени по диагонал – дясната била преместена напред, а лявата изместена назад. Покривът на кабината на водача бил направен двоен. Освен това се появила противовъздушна картечница с ъгъл на наклон от 80 градуса, стените на бойното отделение били покрити с филц отвътре и била подобрена видимостта. Двигателят, трансмисията и шасито били оставени като в стандартния „Остин”.
Проблеми с производството
Договорът за доставка на 60 шасита е подписан на 25 август 1916 г. Проектът за подобряване на автомобила бил разработен от инженерите на завода в Путилов, и бил готов до септември. Предполага се, че 39 от тях щели да имат полуверижна ходова част, чиито изпитания били успешно завършени до есента. Поръчката е била възложена в същото предприятие, възнамерявайки да получи първите 10 автомобила до 15 януари 1917 г. Останалите трябвало да се предават на серии по 10 автомобила на месец, но при условие, че шасито ще бъде доставено три месеца преди бронировката.
По-нататъшната работа по създаването на бронираната машина Остин-Путиловец обаче била силно забавена. Причините за това са сложната политическа ситуация в Русия и прекъсването на доставките на компоненти от Обединеното кралство. Първите 20 шасита пристигналиедва през февруари 1917 г., но Путиловската фабрика, непрекъснато измъчвана от стачки и откровен саботаж, до август не могла да започне монтажа на бронята и оръжията. Освен това до януари 1917 г. британците натоварват на кораб само 5 шасита, а останалите (считани за доставени) били все още в завода на Остин. През пролетта те пристигнали в Русия, но разпадането на империята довело до почти пълното спиране на проекта.
След революцията
Работата по бронираната машина Остин-Путиловец продължила едва през декември 1917 година. Съветското правителство трябвало да се върне към формирането на военни части по модела на царя с „участието“ на офицерите на бившата руска армия. Значителна роля имали бронираните сили, особено след като основната част от бронираните автомобили останали в ръцете на болшевиките. Съществуващите машини трябвало да бъдат ремонтирани някъде, а разреденият състав на бронираните дивизии можел да се попълни само със собствени сили.
До март 1918 г. Путиловския завод успял да завърши само два броя от бронираната машина Остин-Путиловец и още три са достигнали почти готово състояние. След това с производството се заема завода в Ижора. Там от лятото на 1918 до пролетта на 1920 година е проведен монтаж на бронирани корпуси на няколко десетки шасита на Остин и други фирми – общо 33 автомобила били построени.
Приложение
От пролетта на 1918 г. бронираната машина Остин-Путиловец била използвана за борба с контрареволюцията на територията, контролирана от болшевиките (централната част на Русия).
Най-масово бронираната машина Остин-Путиловец се използвала на юг, близо до Петроград и по време на съветско-полската война от 1919-1920 година. Именно така поляците успели да пленят около дузина „Остин” от всякакъв вид.
В експлоатация с Червената армия бронираната машина Остин-Путиловец остава до 1931 година. Към 1 март общият брой автомобили от този тип се оценява на 73 единици, от които най-малко 40 са „остатъци“ от британското производство. Досега е запазен само един “руски Остин” от 1918 г., като паметник в Санкт Петербург.
Няма коментари