Един от най – популярните и разпознаваеми модели от периода преди ВСВ е бронираният автомобил БА-10 – средна по размер бронирана машина. В периода преди Втората световна война разработките на бронирани автомобили са силно застъпени и Съветският съюз също не прави изключение. В СССР са създадени редица бронирани превозни средства с абревиатурата БА в името си.
Бронираният автомобил БА-10 използва шаси от ГАЗ-ААА и представлява подобрена версия на БА-6М. Автомобилът бил създадена от група конструктори от завода в Ижора през 1937 г., а през 1938 г. Червената армия го приема на въоръжение. За периода 1938- 1941 г. са произведени 3413 бронирани коли БА-10А и БА-10М, което я прави най-масовата средна бронемашина с Съветския съюз.
Конструкция
Бронираният автомобил БА-10 имал корпус направен от валцовани стоманени листове с дебелина 10 мм. Дъното на корпуса било направено от листове с дебелина 4 мм. Кулата на бронираната кола също била с дебелина на стените от 10 мм, а покривът ѝ бил с дебелина 6 мм. Стоманените листове били прикрепени към носещата конструкция чрез заварки и нитове. Ъглите, под които били поставени бронираните листове били оптимизирани така, че да подобрят устойчивостта на карпуса на вражески огън и максимално да защитят екипажа и основните възли на машината.
Бронираният автомобил БА-10 имал екипаж от 4 души: командир, водач, картечар и оператор на оръдието.
Задвижването на автомобила било класическо – предно разположен двигател, предна завиваща ос и две задвижващи оси отзад. Колесната формула била в конфигурация 6х4. Водачът и картечарят били поставени в отделение непосредствено зад двигателя. Отделението на командира и оръдейника било в задната част заедно с бойната кула.
Бронираният автомобил БА-10 имал правоъгълни врати с малки прозорци в средната част на корпуса за удобен достъп на екипажа. Конструкторите използвали вътрешни вместо външни панти за окачване на вратите, което е трябвало да направи вратите по-устойчиви на взривове.
За видимостта на водача било поставено предно стъкло, което било снабдено със подвижен брониран капак с тесен процеп за гледане, както и малър правоъгълен прозорец с подобна форма, разположен във вратата от лявата страна на автомобила. В дясната врата имало подобен прозорец, който се намира от страната на картечаря.
Двигател
Бронираният автомобил БА-10 бил с предно разположен карбураторен двигател с течно охлаждане ГАЗ-М от прочутата “Эмка”, или GAZ-M1 с обем 3.3 литра, развиващ мощност от 36.7 kW (50 к.с.) при 2200 оборота в минута. Такъв агрегат бил достатъчен да задвижи бронирания автомобил със собствено тегло 5 тона до скорост от 53 км/ч по асфалт. Двигателят работел в тандем с трансмисия, която се състояла от: единичен сух фрикционен съединител, 4-степенна предавателна кутия (4 предавки напред, една назад), карданна предавка, главна предавка, демултипликатор, механични спирачки и всичко това взаимствано от ГАЗ – ААА.
Заради своята маса бронираният автомобил БА-10 имал доста добра проходимост. Той можел да преодолее 20-градусов наклон, а за преодоляване на окопи помагали и окачените отстрани свободновъртящи се резервни колела. Водни препятствия с дълбочина до 60 см. също не били проблем.
За целите на ремонтите и поддръжката на двигателя освен бронирания капак, разположен над самия двигател били предвитени и люкове отстрани на мотора. Радиаторът бил разположен пред двигателя и също е защитен от бронирани капаци, които можело да се отварят, за да осигурят въздушен поток за по-ефективно охлаждане. Ръчката за отваряне на тези капаци била разположена до водача, за да може да я управлява в движение.
Бронираният автомобил БА-10 имал възможност за монтиране на вериги на задния мост, което значително подобрявало проходимостта. Те се монтирали на двете двойки двигателни колела, така че машината се превръщала с полуверижно високопроходимо превозно средство. Предните калници на автомобила били с обтекаема форма, а задните били плоски, за да могат да бъдат поставени сандъци за съхрананение на резервни части, инструменти или друго необходимо оборудване.
Въоръжение
Бронираният автомобил БА-10 имал кула оборудвана с 45 милиметрово танково оръдие модел 1932, а за близък бой разполагала с 7.62 мм картечница. Кулата се завъртала ръчно със специална двустепенна предавка. За откриване на цели били използвани перископи модел ПТ-1 от 1932 г. Насочване на оръдието към целта във вертикалната равнина се извършва в диапазона от -2 до +20 градуса. Боеприпасите за оръдието се състояли от 49 снаряда,а за картечниците били предвидени 2079. 45-милиметровото оръдие било проектирано да се бори срещу противниковите танкове и други бронирани автомобили.
През втората половина на 30-те години способността му да пробива броня с дебелина от 40 мм., поставена под прав ъгъл била достатъчна да пробие повечето от противниковите танкове и бронирани автомобили.
Бронираният автомобил БА-10 имал и вариан за движение по влакови релси. Тези машини били оборудвани с железопътни колека на предната и най-задната ос, като масата им достигала до 5,78 тона, но максималната скорост по релси била 90 км/ч.
Имало и версии, които били само с две оси. Средната ос била премахната, а този тип автомобили се използвали за подвижни пропусквателни пунктове.
Военно приложение
В предвоенния период бронираният автомобил БА-10 се превърнал в най-масовия брониран автомобил на Червената армия. За първи път тази бронирана кола е била използвана в бойни условия през 1939 г. в битките на Халхин-Гол (безвъзвратно били загубени 39 БA-10). Там бронираният автомобил показал, че е в състояние да се бори с японски танкове. БА-10 бил особено ефективен при атаки от засада.
Така, до началото на Великата отечествена война, Червената армия и войските на НКВД са имали около 2870 бр. от бронирания автомобил БА-10. От тях около 2800 били директно във военни части. Средната бронирана кола БА-10 е била използвана през цялата Велика отечествена война, както и по време на войната с Япония през август 1945 година.
През първите месеци на войната били изгубени огромен брой бронирани автомобили БА-10. Също така голям брой бронирани превозни средства били изоставени от отрядите на Червената армия по време на отстъпление поради аварии или липса на гориво. Такива машини са станали трофеи на Вермахта. Германците са заловили повече от 100, които са били активно използвани от тях без значителни промени под наименованието Panzerspahwagen BA 203 (r). Повечето от тях били използвани в задните линии за поддържане на реда в окупираните територии.
В първата фаза на Втората световна война съветските войски активно използвали бронирания автомобил БА-10. Поради тежките загуби на бронирани превозни средства, предимно танкове, Червената армия често ги използвала не само за традиционните им задачи: разузнаване, комуникации и военни ескорти, но и за директни атаки и поддръжка на пехота. Поставянето на нехарактерни за тях задачи довело до тежки загуби. В този случай, при правилно използване, особено от засади и от добре прикрити позиции, те биха могли да се бият с немски танкове.
Няма коментари