Архив на категория: Странни сгради

Хотел Маркес де Рискал

Луксозният хотел Маркес де Рискал в Испания се нарежда сред сградите с най-причудливи форми. Проектиран е от канадско-американския архитект – Франк Гери. Създателят му е представител на деконструктивитското течение в архитектурата и е носител на престижни награди като “Прицкер“ и „Наградата на принца на Астурия,“ която се приема за испанския вариант на “Нобелова награда.” Известен с особения си стил, Франк Гери е създател на два забележителни проекта в Испания – хотел Маркес де Рискал в Елсиего и сградата на музея Гугенхайм в Билбао.

Какво представлява

Хотел Маркес де Рискал се намира в сърцевината на област Ла Риоха, известна с прочутите си лозя и висококачествени вина. Той е застроен в тематичния комплекс – „Градът на виното,“ който се разполага на обща площ от над 100.000 кв.м . Ексцентричната сграда заема 3.200кв.м площ и разполага с 43 стаи, чиито дизайн и мебели също са проектирани от Франк Гери. Хотелът се управлява от групата Marriott International, Inc, под чиято шапка са световни вериги хотели като Sheraton, Residence Inn, The Ritz-Carlton и други.

Сърцето на хотел Маркес де Рискал е неговата винарна. Тя е отворена през 1858 г. и една от най-старите все още функциониращи винарни в района. В миналото, на мястото на хотела се намирала стара 150 годишна сграда, която не се отличавала от заобикалящите я постройки. Благодарение на Гери и неговия талант, днес целият терен има изцяло нов облик, превръщайки се в ежедневно посещаван туристически обект.

В “Градът на Виното“ могат да бъдат открити още: спа център, музей на виното, 2 ресторанта с местен шеф-готвач, зали за конференции, както и бутиков магазин за енофили – любителите на доброто вино. В новаторската визия на хотел Маркес де Рискал са вплетени много символи и метафори, показващи иновативността и таланта на архитекта.

Запитан за идеята относно дизайна на хотел Маркес де Рискал, Франк Гери обяснява, че цели да свърже миналото и историята на региона с новаторството на бъдещето. Сградата е опасана от многоцветна титаниева “панделка”. Тя отразява характерните розови тонове на Ла Риоха и прелива в сребрист цвят, символизиращ фолиото върху тапата на бутилките. Третите златисти тонове са отражение на характерната златна мрежа, украсяваща всички бутилки, произведени в “Маркес де Рискал.”

Винарски турове

За туристите и любителите на виното се предлагат организирани обиколки, траещи 90 минути. Те минават през винарната, прилежащите лозя и завършват с “Музеят на виното.” За всеки, който се интересува от посещение на някоя от обиколките, билети могат да се закупят онлайн от сайта на хотел Маркес де Рискал.

Гъбената Къща на Дървото – The Mushroom Tree House

The Mushroom Tree House” или в превод – “Гъбената Къща на Дървото” е еднофамилна къща с много ексцентрична форма. Интересната постройка се намира в Синсинати, щата Охайо, и е създадена по дизайн на архитекта Тери Браун – професор по архитектура и интериорен дизайн. Той използва къщата за свое второ жилище до смъртта си през 2008 г.

Конструкция и дизайн

При изпълнението на проекта The Mushroom Tree House са използвани дърво, оцветено стъкло, миди и други нестандартни материали. Стените на къщата отвън са обгърнати с нагънати, метални ламели и приличат на ципичките във вътрешността на гъба, погледната под гуглата. Според мнението на някои от живущите в местността, външните стени на къщата приличат на дървесна кора. Покривът е с издута форма, олицетворяващата шапката на гъба. По всички критерии става ясно, че постигнатата визия е определено магична и приказна. Таванът е изработен от пресовани медни плоскости, а на входа може да се види метално спираловидно стълбище.

The Mushroom Tree House има само една спалня и заема площ около 111 кв.м. Преди цялостното си преобразуване, къщата била обикновено бунгало, собственост на Тери Браун. Архитектът вложил много усърдна работа и креативно мислене в цялостното модифициране на старото бунгало, а проектът му отнел 14 г. работа. Първите стъпки на новия строеж започват през 1992 г., а е завършен чак през 2006 г.

Важно е да се спомене, че през по-голямата част от времето, Тери е работил съвсем сам, без да приема помощ от други хора, освен в належащите моменти. Това е и причината строителството да продължи толкова дълъг период. “Гъбената Къща на Дървото” има ограничен, но уникален дизайн, който следва ясно видима тенденция. Все повече хора избират да живеят в сгради, наподобяващи различни форми на гъби, което придава популярност на ексцентричната мания. Най-много подобни постройки има в Канада и в американския щат Колорадо.

Описвана повече като „произведение на изкуството“, отколкото като къща – “Гъбената Къща на Дървото” остава основна забележителност в иначе семплият квартал Хайд Парк в Синсинати. Дори и след смъртта на нейния собственик, който за жалост умира само на 53 години, къщата привлича интереса на посетителите на града и със сигурност се забелязва отдалеч.

Кривият дом в Сопот, Полша

Какво е и за какво е

Кривият дом или кривата къщичка, както буквално се превежда от полски (Krzywy Domek) е една от най-фотографираните сгради в държавата. Превръща се в архитектурно зрелище благодарение на неправилната си форма, която наподобява отражение в система от криви огледала. Туристите я оприличават на детска рисунка или анимационна къща. Други казват, че изглежда така, сякаш се топи. Построена е през 2004 година в Сопот - един от крайбрежните градове на Полша, в близост до ъгъла на Монте Касино и Морската улица с входове и на двете.

Необичайната постройка е създадена като част от търговския център „Резидент“ и се превръща в дом на много популярни магазини, ресторанти и дори радиостанция. На първия етаж се помещава търговския център, в който освен всичко друго се намира и зала с игрални автомати и офиси на 4 нива. Втория се състои от две радиостудиа и два музея. Сюреалистичния си ефект зданието дължи на цветни входове от витражи, каменен декор, и сякаш пясъчни рамки за прозорците.

Порталът Village of Joy публикува списък с 50-те най-странни сгради в света, сред които нарежда на първото място именно Кривият дом. Това загадъчно място се отличава с една особена традиция. Хората, които участват в културните събития, поставят подписите си на така наречената “Стена на славата”, която е полската версия на американската холивудска „Алея на славата“.

Всеки ден в сградата се осъществяват множество срещи, телеконференции, мултимедийни презентации. Тук се събират едни от най-големите полски и световни компании от различни индустрии – от финанси през здраве до медии.

От какво е вдъхновена

Постройката няма нито една права линия. На практика изкривено е всичко – прозорците, вратите, перилата, покривът, стъклената стена в зелено-син цвят, напомняща на огромен дракон, вграден в нея. Не случайно през нощта, когато е осветена изглежда още по-зрелищно.

Кривият дом е проектиран от известната полска архитектурна група Szotynscy & Zaleski. Вдъхновението идва от полските приказни илюстрации на Jan Marcin Szancer- Ян Марчин Сансер, възпитаник на Краковската Академия по изобразително изкуство, и по-късно във Франция и Италия, илюстратор на около 150 книжки. Разчупената идея е почерпена и от карикатурите на датчанина Per Dahlberg – Пер Далбер.

Сградата удивително напомня и творба на великия Гауди, и сюрреалистична картина на ексцентричния Дали. Третият вдъхновител е Jan Brzechwa /1898-1966 г./ – полски поет и автор, известен най-вече с творбите си в детската литература. Създателите на тази футуристична къща напълно заслужено получават признание на конкурса “Великите мечтатели”. Проектът им е награден като най-доброто архитектурно творение на годината.

 

„House Attack” на Ервин Вурм (Виена, Австрия)

История

House Attack представлява интересна архитектурна инсталация във Виена, Австрия, създадена по идея на Ервин Вурм. Авторът си сътрудничи с виенския музей Museum Moderner Kunst (MUMOK) и „поставя“ еднофамилна къща под ъгъл на покрива на музея. Погледнато отдалеч, изглежда сякаш къщата е паднала от небето и се е „приземила“ върху грубата, сива структура на музея.

House Attack е поставена на мястото си през 2006 година. Проектът е предизвикателен от техническа гледна точка. За да бъде закрепена на покрива на музея, къщата е изработена с нарочно оставена дупка в тавана. След това внимателно, с помощта на кранове, е издигната до желаната позиция и закрепена за стоманената конструкция на сградата.

Послание

Основната цел на Вурм, известен със своя нетрадиционен подход към изкуството, е да даде повод за размисъл, като изгради противоречива архитектурна визия. С House Attack авторът се стреми да разклати архитектурните представи за „нормално“ и по този начин да разчупи архитетурните перспективи. Очевиден контраст се наблюдава между голямата, сива фасада на музея и малката, бяла къща на покрива му. Освен това, инверсията на обичайната позиция на къщата – поставена „нагоре с краката“ – е свързана именно с идеята за нетрадиционния дизайн и бягството от нормалното. Изборът именно на MUMOK за домакин на инсталацията също не е случаен. Музеят поддържа колекция от над 7000 творби на модерни и съвременни художници от 20ти и 21ви век.

Вурм описва House Attack като „объркване на възприятията“ и доказателство, че всяко нещо, дори и нещо ежедневно като обикновена къща с червен покрив, може да се превърне в скулптура и произведение на изкуството.

Инсталацията House Attack действително изглежда така, сякаш гигант е захвърлил къщата и тя се е озовала, забита в покрива на музея. С това авторът цели да вдъхнови архитектите от своето поколение и да им покаже, че архитектурата е изкуство и като такова, не познава ограничения. Също така, инсталацията е и метафора на трудностите или конфликтите, пред които архитектите са изправени понякога при изпълнението на поверените им проекти. Поради своята необикновеност, къщата на Вурм се превръща в един от най-разпознаваемите, но и най-странни символи на модерното изкуство. Понастоящем интасталацията е демонтирана.

Сградата кошница в Нюарк, Охайо

Сградата кошница, намираща се в Нюарк в щата Охайо, е световно известна архитектурна забележителност, която е построена като централен офис и дирекция на американската фирма за ръчно изработени кошници и други продукти от яворово дърво “Лонгабергер“. Тя е чудесен екземпляр за един от модерните архитектурни стилове, при който сградите са проектирани така, че да имитират по форма и вид обекта или дейността, с които са свързани, както е например и при библиотеката на Канзас Сити.

Както името й подсказва, сградата кошница в Нюарк репрезентира най-добре продаващия се продукт на компанията “Лонгабергер”. Това е кошницата “Medium Market”, но със 160 пъти по-голям размер. Основателя на компанията, Дейв Лонгабергер, започва своя бизнес с малко магазинче в Дрезден, град, намиращ се близо до Нюарк. Качеството на продуктите му привличало все повече и повече купувачи и фирмата се разраснала достатъчно, за да се наложи построяването на сграда за главен офис.

Първоначалното предложение на архитектите било сградата просто да наподобява каквато и да е кошница. Дейв Лонгабергер обаче настоявал тя да изглежда точно като модела кошница, произвеждан от неговата компания.

Построяване

Строежът на сградата кошница, или “Голямата кошница”, както я наричат местните, започва през 1995 г. и отнема две години и 30 млн. долара. Тя заема площ от 180 000 кв. м. и има 7 етажа. В центъра й има просторен атриум и стъклен таван над него, който осигурява силна естествена светлина в сградата. Отвън тя е облицована с EIFS фурнир, който създава повърхност, имитираща идеално плетената структура на кошницата. Към корпуса на сградата кошница са прикрепени с нитове от дърво и мед две огромни дръжки от стомана. През тях се подава електричество по кабели, за разтопяване на леда по остъкления атриум. Всяка една от дръжките тежи по 75 тона. На сградата има поставени и два надписа “Longaberger”.

След напускането на “Longaberger”

След неколкократни съкращавания на персонал и и много загуби, в началото на 2016 г. на “Лонгабергер” се налага да премести своя централен офис от Голямата кошница. При подобни сгради, построени със специфична функция, която си личи по техния дизайн, и репрезентиращи даден предмет, е трудно да се намери нов купувач, както и да се оцени паричната им стойност за продажба.

И все пак сградата кошница се е превърнала в уникална световноизвестна забележителност и хората в Нюарк искат тя да бъде запазена. Има много проекти за нейното бъдещо предназначение – например да бъде превърната в хотел или в дом за възрастни хора. Очаква се сградата да бъде номинирана за включване в Националния регистър на исторически места.

Днес

През 2018 г. сградата бива закупена от местния предприемач Стийв Куун за 1,2 млн. долара. Това е около 6 пъти по-ниска цена от първоначално обявената за Голямата кошница – 7,5 млн. долара.

Кубичните къщи в Ротердам

Кубичните къщи в Ротердам, Холандия, са серия от къщи с оригинален дизайн и структура. Те представляват любопитен феномен в архитектурния свят. Те са проектирани от архитекта Пиет Блум, който е известен със своите предизвикателните и оригинални проекти за жилищни сгради. Днес в Холандия има музей, посветен на неговите произведения.

Разположение

Кубичните къщи в Ротердам представляват 38 традиционни къщи с формата на малък куб. Те са под наклон от 45 градуса и са поставени върху пилони с формата на шестоъгълник, и два “суперкуба”, които свързват всичко в едно. Всяка къща има по три етажа, свързани с тясно стълбище, и вътрешно пространство от около 100 квадратни метра. Около четвърт от тази площ е неизползваема заради стените, които са под ъгловат таван.

Входът се намира на партера, първият етаж се състои от триъгълни хол и отворена кухня, на втория се помещават две спални и баня. Голяма част от обитателите на къщите използват третия етаж, който е най-малък, като градина. Стените и прозорците на всяка къща имат 54.7 градуса наклон и в нито една къща няма права стена, което създава доста проблеми на хората при избора на мебели.

Идеята

Идеята зад кубичните къщи в Ротердам е възможността да живееш в градска среда като на село. Всяка от къщите символизира дърво, което е свързано с останалите в жълта, изкуствено създадена гора. Така се оптимизира максимално предоставеното пространство, за да може там да живеят целесъобразно и пълноценно колкото се може повече хора.

Откриването на кубичните къщи в Ротердам става през 1984 г. Пиет Блум обаче разработва подобен дизайн за кубични къщи още през 1974 г., Тогава той създава три тестови версии на своя проект. През 1977 г. 18 кубични къщи са построени по негов проект в Хелмонд, но поради ниския брой сгради това не реализирало напълно идеята на авангардния архитект за създаването на “woonwoud” – жилищна гора.

През тази година е създаден и дизайнът за кубичните къщи в Ротердам. Според първоначалния план е трябвало да има 55 къщи. От тях биват изпълнени 38 плюс 2 суперкуба. Уникалната им форма е решение на дилемата как да бъде усвоено максимално ефективно жилищното пространство, намиращо се над пешеходен мост.

В околността

Точно под кубичните къщи в Ротердам се намира метростанцията Блаак, която също е известна със своя оригинален дизайн. Наблизо има и други интересни архитектурни проекти, като например градската библиотека и Het Potlood – Кулата Молив. В същия район е и Market Hall, пазарния комплекс на Ротердам. Той е прочут със своите удивителни цветни панели и огромна стъклена фасада, както и с иновативната си форма на самолетен хангар.

Кубичните къщи в Ротердам привличат огромно количество любопитни посетители всяка година. Един от обитателите е решил да отвори дома си за посетители, така че всеки, който е любопитен за живота в къща без прави стени може да посети куба Kijikkubus и да разбере какво е усещането. Хотелската верига StayOkay е закупила един от мегакубовете за построяването на хостел, така че преспиването в една от кубичните къщи също може да стане реалност. За най-големите ентусиасти понякога се открива и възможност да закупят някоя от кубичните къщи, като цените започват от 175 000 евро.

Странните сгради в квартала Ramot Polin

История

Ramot Polin (в превод Височините Поланд) е част от предградията местността Ramot, разположен в североизточната част на Източен Йерусалим. Той се отличава с твърде необичайната си, но впечатляваща архитектура, която привлича много посетители. Кварталът е населен предимно с ортодоксални евреи (хареди и брезов). Сградите в Ramot Polin са построени от Kollel Poland по проект на модернистичният еврейски архитект от еврейско потекло Zvi Hecker. Строежът е направен на самотен хълм в центъра на Ramot, намиращ се на 4км. от Йерусалим. Застрояването му е извършено в периода 1972 – 1975 г. от предварително произведени компоненти, сглобявани на място.

В района се намират 720 удивителни постройки, отличаващи се с твърде неправилни геометрични форми спрямо съвременния стандарт. Вместо добре познатия ни дизайн на къщи, наподобяващ прости геометрични фигури като квадрат или правоъгълник, в Ramot Polin разчупват еднообразието и създават постройките си под формата на  многоъгълници. Те несъмнено повишават интереса към местността и привличат вниманието на хора от цял свят.

Силният интерес към квартала бързо се разраснал, дори новината за него достигнала някои от големите институции. След няколко направени проверки от страна на международната общност, те потвърдили, че не всички постройки в областта са законни, но израелското правителство оспорило това твърдение и сградите били запазени.  

Дизайн

Погледнат от високо, комплексът Ramot Polin има форма на ръка с пет “пръста,” всеки, от които се състои от L-образни сгради. Между тях има вътрешен двор, напомнящ на традиционните дворове в старите еврейски квартали на Йерусалим. “Дланта” е централната част на района и в нея се намират задължителните социални предприятия като магазини, аптека, училище и др. Апартаментите в сградите имат по 3 или 4 стаи, оградени от петоъгълни стени. Благодарение на откритите тераси, жилищното пространство между апартаментите е удължено. Пред сградите има и обособени паркоместа.

Недостатъци

Въпреки интересната си визия, обожавана от всеки ексцентрик, кварталът Ramot Polin има и дефицити, които не могат да бъдат премахнати. Някои от тях са неизползваемите вътрешни стени, тесните балкони и наклонените петоъгълни прозорци, осигуряващи недостатъчно дневна светлина. Архитектът David Kroyanker описва проекта като “нищо друго освен скулптура, любопитство, предизвикващо интерес от геометрична гледна точка, но липсва истинско съдържание.” Поради тези причини, както и непривлекателния външен вид (според някои,) сградите в Ramot Polin не са предпочитани от населението от средната класа, въпреки че кварталът бил предназначен за тях. Вместо това той е “обитаван” от ексцентрични личности, привлечени от ниските наеми и отдалечеността.

Днес

Заради влиянието на живущите в комплекса, той продължава да подлежи на промени и до днес. По ирония на съдбата Ramot Polin започва да придобива все по-народна визия и първоначално създадената уникалност бавно изчезва. Хубавата страна на това, е че колкото повече визията му се променя в тази посока, толкова повече тя се доближава до първоначалната идея на Hecker, която го вдъхновила да създаде проекта.

Вие какво мислите за Ramot Polin? Срещали ли сте и други сгради с любопитна конструкция? Споделете мнението си в коментарите! 

Видео