Чадърът в най-простия си вид е измислен преди повече от 4000 години – във времето, когато човечеството напуска Бронзовата епоха и с бързи стъпки крачи към желязото. Археолозите са намерили артефакти, които показват наличието на чадъри в Египет, Асирия, Китай и Гърция.
Първият чадър е бил слънчев
Първоначалната идея на чадъра далеч не е била да пази от дъжд, а от слънце. Най-старото свидетелство за използване на слънцезащитен чадър идва от древен Египет и е на повече от 3500 години. Става дума за няколко йероглифа, които изобразяват живота на царе и богове с чадъри над главите.
В началото чадърът е представлявал просто сглобени палмови листа, прикрепени към пръчка. Използването на подобно „научно откритие” е било привилегия само на благородниците, религиозните водачи и кралските особи. Логично е в Древен Египет да има нужда от слънцезащита, но за появата и употребата на чадърите е имало и друга причина. Смятало се е, че бледата, недокосната от лъчи кожа е признак на благородство.
Подобна традиция се появява и в съседна Асирия. Облагодетелствани са отново царските особи, но чадърите им са с малко по-сложна конструкция.
Първият водоустойчив чадър
В пустинята нуждата да се пазиш от дъжд със сигурност не е належаща, но на изток климатът се оказва доста по-различен. Първите водоустойчиви чадъри са създадени в Китай през 11 век пр.н.е. За да не пропускат вода, хартиените покривала са били полирани с лак или восък и са успявали да предпазват и от дъжд. И тук чадърът се употребява предимно от благородници и кралски особи. Нещо повече – колкото по-висок сан е имал благородникът, толкова по-сложен чадър е притежавал. Самият китайски император се е пазел от дъжда с чадър на четири нива. Но това далеч не е най-високият чадър на света. Когато модата се разпространява към Сиам и Бирма, тамошните владетели успяват да създадат чадъри с 8 до 24 покривала.
Чадърът в Европа
След Китай чадърите пристигат в Европа – естествено, в древна Гърция и Рим. Тук обаче те се превръщат в луксозен дамски аксесоар. Има текстове, в които се описва как гръцките и римските жени притежават чадъри, които могат да се отварят и затварят. Носят ги не само благородници, а и роби и слуги. Понякога дори го монтират на каруците или конете, за да ги защитават по време на дъждове.
Мъжете в Елада и древен Рим смятат чадърите за глезотии и само женствените мъже са си позволявали да ги използват. Това отношение ще се задържи в Европа векове наред.
Изчезването и завръщането на чадъра през Ренесанса
След разпада на Римската империя през 5 век чадърът почти изчезва от лицето на Европа. Завръща се 11 века по-късно, по времето на Ренесанса. В края на 16 и началото на 17 век френските, италианските и английските крале и благородници отново започват да използват чадъри, вероятно под влияние на Китай.
В този период чадърът е изработен от коприна и други луксозни материали, които обаче далеч не осигуряват достатъчно трайна защита от водата. Общата им форма и дизайн доста наподобява елинските и древноримските, но тогавашните технологии успяват да ги накарат да се отварят и затварят по-лесно.
Европейският чадър и мъжете
С откриването на Новия свят чадърът отива и отвън океана, но в Северна Америка се пренася и традицията на чадъра да се гледа изключително като на дамски аксесоар. След векове предразсъдъци в средата на 18 век ексцентричният пътешественик и писател Джонас Хануей се завърнал в Англия и си позволил лукса да излезе на улицата с чадър. Нещо повече, започнал да го прави постоянно и това продължило цели 30 години, до края на живота му! Наложило се до края на живота си да търпи доста подигравки, свързани с това негово немъжествено поведение.
Но междувременно в началото на 18 век парижкият търговец Жан Мариус е изобретил доста по-лек и устойчив на дъжд чадър и това несъмнено удобство, заедно с упоритостта на Хануей, успяват да победят предубежденията.
Така в началото на 19 век чадърът вече е използван от всички… макар и все още мъжете с чадъри в Англия дълго да били наричани „превзети французи”.
Съвременната еволюция на чадъра
Ранните европейски чадъри са изработвани от дърво или китови кости, покрити с алпака и намаслени покривала, а луксозните дръжки са от абанос. Това със сигурност прави чадърите доста тежки и неудобни за носене. През 1852 година Самюъл Фокс изобретява дизайна на чадър със стоманени ребра. Той основава English Steel Company и твърди, че всъщност е изработил стоманената конструкция, за да осигури добра поддръжка на женските корсети.
През 1928 година Ханс Хауп изобретява джобния чадър. В същата година виенската студентка Слава Хоровиц го подобрява и създава още по-лек и компактен чадър, който получава патент през следващата година. Нейният модел се произвежда от австрийска компания под името „Флирт”. В Германия малките сгъваеми чадъри се произвеждат от компанията Knirps и това име се превръща в немски синоним за всички подобни чадъри като цяло.
Чадърът не спира да се променя и подобрява в последните 100 години. През 2005 година холандският студент по индустриален дизайн Гервин Хугендорн изобретява аеродинамично обтекаем чадър с форма, подобна на самолет „Стелт”. Той може да издържи на вятър със скорост до 100 км/ч, без да се обърне като останалите.
Към 2008 година само в САЩ има патентовани над 3000 изобретения, свързани с чадърите.
Няма коментари