DRG Class E 94 е електрически тежък товарен локомотив, произвеждан за Deutsche Reichsbahn от 1940 г., като по-голямата част от доставките се извършват през тази година. Представлява дълбока доработка на DRG клас E 93, който е разработка от края на 20-те години, когато в Германия започнали разработки на електрически локомотиви, които да заменят парните, особено при превозите на тежки товари.
Конструкция
Локомотивите DRG Class E 94 притежавали харектерна форма, отличаваща се с удължени корпуси в двата края. Двете кабини за управление били разположени в коша между удълженията, върху основната рама. Между двете кабини било разположено машинното отделения, в което основно място заемал трансформаторът, който бил с маслено охлаждане и вентилаторите за охлаждане на вътрешните тягови двигатели.
DRG Class E 94 имали регулатор на напрежението с 18 степени, чрез който трансформаторът захранвал променливотоковите тягови електродвигатели. Талигите се състояли от по три колооси, които за разлика от парните локомотиви не се задвижвали от сцепни щанги, а от тягови електродвигатели. Всяка от колоосите била задвижвана от един двигател, посредством редуктор.
Колоосите били свързани с талигите посредством листови ресори, които да поемат ударите от релсовия път. Средната колоос на всяка една от двете талиги била разположена леко асиметрично спрямо центъра и била с по-голяма осова хлабина за по-добро вписване в крива. Освен това за по-добро предаване на теглителната сила двете талиги били свързани една с друга.
Понеже талигите не били изцяло покрити от коша на локомотива на тях били изградени корпуси, в които били поместени вентилаторите за външните и средните двигатели, компресора за сгъстен въздух, главния въздушен резервоар и акумулаторната батерия.
DRG Class E 94 имал два токоснемателя от ножичен тип, разположени над кабините. На покрива също така били и реостатите за електрическата спирачка, както и главния въздушен прекъсвач. Напрежението от контактната мрежа било 15 kV.
Дължината на DRG Class E 94 била 18,60 м, височината – 4,65 м., а ширината – 3,15 м. при обща маса от 118,7 т. Всяка от колосите можела да понесе по 20 т натоварване. Междуосието е стандартно – 1435 мм. Мощността на локомотивите била 3300 или 4680 kW, като максималната скорост достигала съответно 90 или 100 км/ч. Спирането на DRG Class E 94 можело да се осъществи с помощтта на пневматични спирачки или посредством реостатна спирачка.
Заради издължената си конструкция и зеления цвят DRG Class E 94 си спечелил прякора крокодил, по аналогия с швейцарския локомотив Class Ce 6/8. Чак през 1970 г. някои от закупените от австрия бройки били боядисани в червено и бяло.
Производството на DRG Class E 94 било разделено на два етапа. Първият продължил от 1940 г. до 1945 г. Вторият обхванал периода 1954 г. – 1956 г. Общият брой на всички машини от типа бил 200. Но само един производител не бил достатъчен да създаде толкова много машини от този модел. За това с производството на тези локомотиви били ангажирани мощностите на: AEG, SSW, Krauss-Maffei, Krupp, Henschel и WLF.
На локомотивите DRG Class E 94 се възлагало да преодоляват стръмни изкачвания. С влак, тежащ 2000 т крокодилът можел да се движи с 85 км/ч по равен терен, докато с 1600 т зад гърба си при наклон от 10 промила можел да развие 40 км/ч. При 1000 тона и наклон 16 промила 50 км/ч и 600 тона и наклон 25 промила – 50 км/ч.
Локомотивите DRG Class E 94 освен в Германия, били използвани Съветския съюз и Австрия, където последните бройки били пенсионирани чак през 1995 г. Всъщност в края на войната 65 броя били в западната част на Райха, 22 в източната и 47 в Австрия. СССР придобива пленените от тях локомотиви, като репарации за претърпените щети от войната.
Качествата на DRG Class E 94 накарали западногерманците да ремонтират всички свои бройки след войната и дори да поръчат нови, за да ги използват да създадат своето икономическо чудо от руините на разрушената си държава.
DRG Class E 94 има сълга служба – в Германия последните са пенсионирани през 1991 г., а в Австрия – през 1995 г.
Няма коментари