Електричекият автомобил на Bowker е конструиран през 1942 г. от инженера от Аделаида, Австралия- Джон Боукър. Целта му била да създаде електрически автомобил за градски условия.
Електричекият автомобил на Bowker бил в състояние да измине 151 км. с едно зареждане на батерията. Максималната скорост била 38 км/ч. Освен това автомобилът бил и с ултра малки размери. Зареждането можело да се извърши както с прав, така и с променлив ток, като пълното зареждане по онова време не излизало повече от един шилинг.
Интерес
Електричекият автомобил на Bowker предизвикал интерес, така че правителството да приеме изобретението на Боукър достатъчно сериозно, за да може председателят на комитета за алтернативни горива (и бивш премиер на Южна Австралия) Ричард Бътлър да изпрати професора от университета в Аделаида Х. У. Гартрел и професор У. Х. Шнайдер да инспектират колата.
Професорът по физика от университета в Аделаида Кер Грант и компанията за електроснабдяване на Аделаида били скептични относно проекта, но, както посочва Electrical and Engineering Review (1942), Боукър е постигнал успех там, където по-рано голяма американска автомобилна компания се е провалила, след като е похарчила повече от £20 000.
Находчивият австралиец положил много труд и извършил редица пътни тестове, проучвайки 150 идеи за запазване, или преобразуване на енергията.
Иновации
В крайна сметка в последния вариант на автомобила били въведени 32 от тях, вежду които: рекуперация на енергия при спускане и при намаляване на скоростта, иновативно устройство за управление на батерията, балансирано разпределение на теглото, както и авиационни технологии в производството на купето, осигуряващи здравина при ниско тегло.
По този начин каросерията освен лека била и изключително здрава. Окачването също спомагало за увеличване на пробега.
Компактната и проста конструкция пък била атрактивна с това, че била евтина за производство, а всички компоненти били налични на регионално ниво. Поради малкия брой движещи се елементи автомобилът бил и много надежден. На практика почти нямало какво да се развали.
Електричекият автомобил на Bowker имал и друго предимство – висока му маневренеост и добро ускорение, а рискът от избухване на пожар на практика бил елиминиран. Недостатъците били свързани предимно с батерията, която както и съвременните батерии не позволявала извършването на дълъг пробег в извънградски условия, а и с течение на времето губела постепенно капацитета си, освен това на няколко дни се налагало доливане на течност в нея.
Електричекият автомобил на Bowker обаче, така и не влязъл в серийно производство. Самият изобретател Боукър определил и причината за неуспеха на неговия автомобил, а той бил именно факта, че светът бил ориентиран към бензина, защото търсил бързина и гъвкавост за сметка на икономията.
Няма коментари