Електромобилът Peugeot VLV е създаден преди повче от 80 години във Франция, по време на нацистката окупация, през 1941 г. Peugeot нарича автомобила VLV, съкращение от Voiture Legere de Ville (лек градски автомобил). Създаден е най-вече заради дефицита на гориво по време на Втората световна война.
Собствениците на автомобили във Франция били заплашени от това автомобилът им да бъде реквизиран от Вермахта. Тези, които са имали късмет да си запазят автомобила обаче били изправени пред трудността да намерят гориво, за да го използват.
Конструкция
Електромобилът Peugeot VLV бил решението поне лекари, пощальони и други служебни лица да могат да се движат, за да изпълняват задълженията си. Захранването се осъществява от четири 12-волтови батерии, които захранвали електромотор с максимална мощност 3,3 к.с.,, която обаче вожела да се развива за кратко време. Номиналната мощност била 1.3 к.с.
Мощността била значително по-малка от тази на автомобилите с бутални двигатели, но била достатъчна да задвижи купето с тегло от 320 кг със скорост до 36 км/ч., но при изкачване на наклони се налагало педалът за ускорение да бъде натиснат докрай.
Електромобилът Peugeot VLV бил с тегло от само 348 кг. Лекотата на купето била постигната само с използването на алумий, освен това стоманата била използвана във военната индустрия и нямало как да се вложи в цивилни автомобили от окупираните територии. Половината от теглото се полагало на батериите. Капацитетът бил достатъчен за изминаване на 80 км, преди да се наложи повторно зареждане.
Електромобилът Peugeot VLV бил с дължина 2670 мм., ширина 1210 мм. и височина 1270 мм. Междуосието било 1790 мм.
Електромобилът Peugeot VLV е с четири колела, но задните две били толкова близо едно до друго, че изглеждал като триколка. 
Икономията на материали била видима във всеки елемент от автомобила. За осветяване на пътя бил монтиран само един фар, предното окачване било изпълнено само с една листова пружина, разположена напречно.
Поради малкото разстояние, от само 33,5 см, между задните колела не бил необходим диференциал и така било възможно една обща барабанна спирачка да спира и двете колела. Колеята на предния мост била значително по-голяма и възлизала на 105 см. Сгъваемият покрив от плат не бил за повишаване на лукса, а бил създаден с максимално проста конструкция с цел икономия на метали.
Електромобилът Peugeot VLV бил много малък и тесен пътниците влизали в автомобила, като повдигали покрива. Огледалото за обратно виждане било само едно и било поставено на таблото.
Чистачката на предното стъкло била само една и оста ѝ преминавала през отвор в самото стъкло, а на другия край била монтирана дръжка, с чиято помощ водачът на ръка можел да си осигури по-добра видимост при дъжд, или сняг. И все пак въпреки всичките икономии е намерено място, така че зад гърба на пътника да се постави резервната гума, хоризонтално над задния мост.
Батериите, чието презареждане траело около 10 часа, били разположени под дълъг капак, отварящ се настрани, в предната част на автомобила.
В купето били монтирани две седалки, но те не били една до друга, а тази на водача била поставена малко по-напред, за да се осигури повече място за раменете на двамата пасажери. Двете врати на електромобила се отваряли напред, като стъклата им можело да се свалят.
В периода 1941 г. – 1943 г. били произведени общо 377 електромобила VLV и нито един от тях не носел традиционния лъв на капака си. За разпознаване на марката служел само надпис Peugeot, поставен на червен фон с форма на диамант, а под надписа ибла изрисувана светкавица, която да подсказва за електрическото задвижване.
Няма коментари