Еукариотите са всички едноклетъчни и многоклетъчни организми, съставени от еукариотни клетки. Еукариотните клетки притежават ядро, в което се съхранява генетичният материал, за разлика от прокариотите, които не притежават ядро, или други органели обхванати от мембраната. Организмите с еукариотни клетки са групирани в биологичната област Еукариота, наричана също Еукария. Другите две области на живот, Archaea и Bacteria, имат прокариотни клетки, които са по-прости и нямат органели, с изключение на рибозомите, които изграждат белтъчните молекули.
Видове еукариоти
Има четири вида еукариоти: животни, растения, гъби и протисти.
Протистите са група от организми, която включва протозойни, слузести плесени и някои водорасли. Протистите и гъбичките обикновено са едноклетъчни, докато животните и растенията са многоклетъчни. Едноклетъчните еукариоти могат да се размножават полово или безполово. Те се придвижват с помощта на флагелагии, които представляват малки нишковидни израстъци, подобни на камшичета. Едноклетъчните еукариоти изпълняват много от функциите на многоклетъчните – дишане, хранене, растеж, репродукция, движение и приспособяване към външна среда.
Протистите могат да бъдат автотрофни, подобни на растенията (приготвят храната си сами), хетеротрофни (паразитни), подобни на животните (зависят от други организми за храна) или сапротрофни, подобни на гъбите. Те живеят почти във всяка естествена среда, в която има наличие на вода, а някои дори във влажни почви.
Гъбите са еукариотни организми. Подобно на растенията, те са неподвижно прикрепени към различни повърхности. Обособени са в отделно царство, защото нямат хлорофил, листа и стъбла. Обикновено растат на тъмни, влажни и сенчести места и разграждат органичните съединения чрез гниене и минерализация, като ги довеждат до прости неорганични вещества. Те могат да бъдат както едноклетъчни, така и многоклетъчни еукариоти.
Растенията и животните са най-развитите и популярни еукариоти. Те са многоклетъчни и клетките им са по-напреднали, развити и сложни от клетките на останалите организми.
Структура
Еукариотните клетки могат да бъдат ясно наблюдавани под светлинен и електронен микроскоп. Те имат диаметър от 10-100 µm. Еукариотните едноклетъчни организми са малко по-малки от животинските клетки, които са дори по-малки от растителните. Почти всички тези клетки имат еднакви клетъчни органели с подобни функции.
Характерна особеност на еукариотните клетки е, че те имат същинско обособено ядро, отделено от цитозолата с ядрена мембрана. Често наричано „мозъкът на клетката“, ядрото е контролната единица на клетката. Вътре в ядрото е разположено сферично тяло, наречено нуклеолус, което съдържа наследствената информация, записана в молекулите на ДНК.
Между клетъчната и ядрената мембрана се намира цитоплазмата. Тя се състои от цитозол, органели и разнообразни включения.
Всички еукариотни клетки имат вакуоли. Те представляват празно пространство или мехурче, което се намира в цитоплазмата и помага за съхраняване на хранителните вещества и отпадъчните продукти, като по този начин предпазва клетката от замърсяване.
Многоклетъчните еукариотни клетки също имат митохондрии, рибозоми, телца на Голджи и ендоплазмен ретикулум. Митохондриите са двуслойни органели, чиято роля е да превръщат органичния материал в енергия, докато рибозомите са сложна молекула на РНК-протеин, който синтезира белтъчините.
Телцата на Голджи, от друга страна, са сборна структура от плоски, извити и разширени в краищата си „цистерни“, чиято основна функция е да абсорбира и съхранява липиди, протеини и някои ензими, докато ендоплазменият ретикулум произвежда молекули в съответствие с нуждите на клетката.
Клетъчни органели, като хлоропласт и амилопласт, се откриват само в еукариотни растителни клетки. Хлоропласт е оцветен пигмент, който отговаря за фотосинтезата, докато амилопластът е органела без пигмент, която синтезира гранули от нишесте, превръщайки го в захар, когато е необходима енергия на растението.
Репродукция
Еукаритоната клетка може да се възпроизвежда полово или безполово. Безполовото размножаване често се нарича клетъчно делене и се осъществява чрез митоза. Процесът при половото размножаване се нарича мейоза.
Митозата е процес на клетъчно делене, при който генетичният материал на майчината клетка се разпределя равномерно две дъщерни клетки. Завършва се в 5 етапа – профаза, прометафаза, метафаза, анафаза и телофаза.
Митоза се появява, когато са необходими повече клетки за растеж и развитие на нови органи или за възстановяване на повредената част на органите. В растителната клетка митотично делене може да се наблюдава в кореновите разширения, новите листа, камбиалните клетки на стъблата и др.
Мейозата се среща в почти всички еукариоти от по-високо ниво, като растения и животни. За разлика от митозата, при мейозата клетките, получени като краен резултат от деленето, съдържат в себе си само една втора от броя на хромозомите в майчината клетка.
Няма коментари