Ford T е първият масов автомобил и е произвеждан цели 19 години – от 1908 г. до 1927 г., като за този период били построени над 15 милиона екземпляра. Идеята на големия американски индустриалец Хенри Форд била да създаде автомобил за масите, който всеки да може да си позволи. Сред важните условия били автомобилът да е надежден и евтин за поддръжка.
В началото Ford T се произвеждали по стария, утвърден, но и неефективен начин, като автомобилът стоял на едно място в работилницата и различните работници идвали при него. Форд имал желание да направи производството много по-ефективно, което щяло да забърза производството и да свали още повече цената му. Решението на тази задача води до създаването на първата поточна линия.
Конструкция на Ford T
Ford T представлявал лек автомобил с четирицилиндров бензинов двигател с работен обем от 2,8 литра и мощност 20 конски сили. Освен с бензин автомобилът можел да се движи с етанол, бензен, а с някои преработки и с керосин. Разходът бил между 11 и 18 литра на сто километра.
Двигател
Двигателят на Ford T бил изключително лек за времето си благодарение на иновативната легирана стомана, от която бил отлят блокът му. Блокът бил цял, а не съставен от отделни части, като бил с водно охлаждане. Първите няколкостотин бройки били оборудвани с водна помпа. След това бил приложен принципът на термосифона.
При неговата работа се разчита на това, че загрятата вода се изкачва нагоре, като по маркучите достигала до горната част на радиатора, а щом се охладяла се спускала от долната му част обратно към двигателя. Въпреки това обаче при по-голямо натоварване двигателят прегрявал и за това помпите се предлагали като части за допълнително вграждане.
Запалването на свещите се осъществявало благодарение на магнет, поставен в маховика, като за всеки цилиндър била предвидена отелна бобина.
Скоростна кутия
Предавателната кутия на Ford T се състояла от един планетарен механизъм, благодарение на който се реализирали две предавки за движение напред и една за назад. Органите за управление до тогава не били стандартизирани и в наши дни изглеждат изключително странно. Отдясно на волана бил поставен лост за газта, а от лявата му страна било мястото на 
друг лост, с помощта на който се регулирало изпреварването на запалването. Педалите били три, но с доста по-различни функции от днешните. С натискане на левия педал се сменяли предавките, а с натискане на средния педал автомобилът тръгвал назад. Най-десният педал бил за спирачката.
Стартирането на автомобила до 1919 г. ставало с помощта на манивела. Благодарение на ниската компресия и леките части, само половин оборот на манивелата бил необходим да стартира двигателя. След това на автомобилите били монтирани стартери и акумулатори, благодарение на които запалването на двигателя се опростило многократно. Мястото на водача било винаги отляво.
Резервоарът за гориво на Ford T бил поставен под предната седалка и събирал около 38 литра, но не разполагал с горивна помпа, а разчитал на гравитацията да достави горивото до двигателя. Това обаче пречило при изкачване на стръмни наклони, където двигателят оставал без гориво и загасвал. Решението на проблема било големите наклони да се изкачват на заден ход, като освен това и задната предавка била с по-подходящо предавателно число за катерене.
Макар и само в един цвят вариациите на каросерията били многобройни. Основните варианти били пет местен туринг, двуместен модел и седем местен градски автомобил. Рамките на радиаторите и пръстените около фаровете били никелирани. Чистачките на предното били стандартни за всички модели. И двата моста били твърди, като задвижващ бил задният. Окачването и на двете оси се състояло от по един листов ресор, разположен напречно на шасито. Джантите били с дървени спици и метален бандаж.
Купетата били както открити, така и закрити, затворени със стъкла. Общо девет вида каросерии се монтирали на една и съща рама. За нуждите на военните през Първата световна война са произведени и линейки. Това бил и първият автомобил, който можел да бъде оформен по желание на клиента с различни елементи. Максималната скорост на автомобила достигала до 70 км/ч. Скоростта на едно средно пътуване с модел Т била десет пъти по-висока от тази на пътуване с карета. Най-разпространеният модел тежал около 700 кг.
Ford T имал и модификация за отдалечените райони на Щатите, при която просветът бил увеличен. Това бил и първият модел на Ford, сглобен с части, които били изцяло собствено производство. Освен това се предлагал и с комплект инструменти.
От 1914 до 1925 г. Ford T се предлагал само боядисан в черно. През останалото време се предлагал и в други цветове. Причина черният цвят да преобладава била, че това била най-евтината боя по това време в САЩ и съхнела много бързо, което допълнително ускорявало производството. Известен е и цитатът на Хенри Форд, че модел Т може да бъде поръчан в какъвто и да е цвят, стига той да е черен.
В началото Ford T струвал 850 долара, но това била сума, която тогава се равнявала на повече от осемнадесет заплати на средния американски работник. За да оптимизира разходите и да намали цената Хенри Форд въвежда както вече споменах поточната линия. Този метод на производство вече бил познат на света, но до този момент никой не го бил приложил в автомобилостроенето. Така цената на автомобила паднала до под 300 долара в зависимост от модификацията и оборудването.
Па тази начин в един момент 40 % от автомобилите по пътищата отвъд океана били именно Ford T. Освен в Америка и Англия модел Т е произвеждан и в континентална Европа.
Повечето части, необходими за ремонта му можело да бъдат намерени във всяка железария. Според самия Форд това бил универсалният автомобил. През 1914 г. Форд с 13 000 работници произвел 300 000 автомобила, докато 299 други компании с общо 66350 работници произвели около 280 000 автомобила.
По случай стогодишнината на компанията през 2003 г. от Ford Motor Company произвели шест чисто нови автомобила от модел Т.
Ford T има редица прякори, най-известният от които е “Тенекиената Лизи” (The Tin Lizzy), а също и “Подскачащата Лена” (The Leaping Lena) и “Таратайката” (The Flivver).
Ford T е обявен и за автомобил на двадесети век.
Няма коментари