Гигантският танк – Landkreuzer P. 1000 Ratte е проект предложен от Круп през юни 1942 г. и одобрен от Хитлер. Той представлява т.нар. “сухопътен крайцер” (Land Cruiser -англ.; Landkreuzer -нем.). Този мегаломански проект бил плод на Едуард Грот – директор на фирмата Круп по онова време. Известен предишен проекти на фирмата били танковете Тигър.

Дизайн

Ratte от немски означава плъх, но името няма никаква връзка с размерите на машината. Гигантският танк трябвало трябвало да бъде най-големия и най-тежък танк, създаван някога. Предвидено било теглото на сухопътния крайцер да е 1000 тона, дължината – 35 м., ширината – 14 м. и височината – 11 м.

Гигантският танк трябвало да има екипаж от 40 души. Било предвидено също вътре да се събират и два мотоциклета BMW R12, които да извършват разузнавателни операции. Идеята на инженерите била бронята да бъде с дебелина от 25 см. и теглото ѝтрябвало да достигне 300 тона, което щяло да я направи непробиваема за почти всички наземни оръдия.

Задвижване

Това огромно тегло трябвало да бъде носено от шест броя вериги – по 3 от всяка страна. Намирането на достатъчно мощни двигатели за задвижването на гигантския танк също била много трудна задача. Решено било да се използват два двигателя V12Z32/44 с по 24 цилиндъра произведени от MAN, използвани в подводници, които щели да имат обща мощност от 17 000 конски сили. Според изчисленията нямало да може да развива повече от 40 км/ч, което го правел лесна мишена за въздушни и артилерийски атаки. Било изчислено и алтернативно задвижване, състоящо се от 8 двигателя Deimler Benz MB 501, които разполагали с по 20 цилиндъра и обща мощност от 16 000 конски сили, което щяло да позволи малко по-ниска максимална скорост.

Въоръжение

За да отговаря на пропорциите на танка, въоръжението трябвало да се състои от две корабни оръдия 28 cm SK C/34. Те били монтирани в корабна оръдейна кула, чието трето оръдие и неговите зарядни механизми били премахнати. Освен това в проекта били заложени и редица по-малокалибрени оръжия като 128 мм. противотанково оръдие, 2 х 15 мм. амтоматични оръдия, я също и 8 х 20 мм. противовъздушни оръдия Flak 30, някои от тях разположени в няколко по-малки кули.

Причини за неуспеха

Гигантският танк трябвало да се превърне в едно от оръжията – чудо на Третия райх, наред с други супер оръжия, разработени от нацистите, в опитите им да спечелят Войната. Той обаче както и много други подобни проекти на практика били напълно непрактичен. Основните причини да не бъде удобен за употреба в бойни действия били, че е прекалено тежък, за да минава по мостове и щял дори да разруши и пътищата, а преминаването му през тунели и превозването му с влакове били невъзможни. Всъщност с размерите на малка сграда той изобщо нямало как да достигне до бойното поле.

Наистина съюзниците не са разполагали с достатъчно мощно сухопътно оръжие, което да протидейства на супер танка, но той не е можел да се защитава сам в случай, че до него се приближат вражески танкове и затова му бил нужен ескорт от Тигри и Пантери, които да му осигуряват безопасен периметър на действие. Според немските генерали подобно оръжие нямало реално приложение на фронта. Така след цяла година на разработки през 1944 Алберт Шпеер осъзнал безумието на подобен танк и наредил проектът да бъде спрян преди да бъде построен дори и прототип.

Бронирани машини

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *