Хеликоптерът с реактивен ротор Hunting Percival P.74 се задвижва от въздушни струи, излизащи от сопла в краищата на лопатите на витлото. Разработен е от фирмата Hunting Persival Aircraft през 50-те години на миналия век.
Идеята, стояща зад проекта
В началото на 50-те години във Великобритания се сформира екип от фирмата Хънтинг Пърсивал, който се заел със задачата да създаде среден по големина вертолет. Този проект обаче бил по-особен от повечето по онова време. За да намалят теглото на летателния апарат, инженерите смятали да не използват традиционните валове и редуктори за задвижване и управление на носещия ротор и контравинта. Те заложили на нетрадиционно задвижване чрез сгъстен въздух. Идеята била интересна, но много трудна за реализиране.
Конструкция
Хеликоптерът с реактивен ротор бил разработван под названието P. 74. Фюзелажът бил с форма на капка и бил разделен на две секции. В предната му част се помещавала двуместната пилотска кабина, а в задната част се намирала товарна секция. Кокпитът на разполагал със собствена врата или люк. До него можело да се достигне единствено през основната врата в лявата част на корпуса. Аварийно напускане на кокпита при инцидент било практически невъзможно.
Под пода били инсталирани два газотурбинни двигателя Napier Oryx, които трябвало да подават сгъстен въздух към трилопатния ротор с диаметър 16.77 м. и контравинта.
Тъй като сгъстеният въздух трябвало да бъде с температура под 400 °C нямало как да се използва директно реактивната струя. За това към всеки един от двата двигателя бил монтиран и допълнителен аксиален компресор с диаметър 19 см, който да подава по-хладен въздух към витлата. Топлата и студената струя се отвеждали в различни посоки, така че да се избегне загряване на студената. Струята от двата компресора била събирана в обща тръба.
Общият поток се разделял на 3 като две тръби отивали към основния ротор, а една по-малка към контравинта. По този начин потокът се запазвал постоянен нямало риск от загуба на мощност по време на работа. Благодарение на система от различни клапани било възможно стартиране на двигателя без развъртане на ротора. Така се избягвала възможността да се появи обратна тяга, която да загаси двигателите преди да са се развъртели.
Тестовете
Хеликоптерът с реактивен ротор Hunting Percival P.74 преминал през месеци статични изпитания показали много големи проблеми със силовия агрегат, който не успявал да развие пълна мощност и не можел да осигури достатъчен поток на въздух към ротора. Накрая тези проблеми били отсранени и се стигнало до първия експериментален полет. Хеликоптерът с реактивен ротор бил завършен през 1956 г. и прототипът носел военен сериен номер ХК889. Въпреки усилията на двамата пилоти обаче, Hunting Percival P.74 не пожелал да полети. Имало идея да се монтира по-мощния двигател Rolls-Royce RB.108, но развитието на другите концепции за хеликоптери по-късно същата година довело до прекратяването на разработката.
Един от инженерите, свързани с проекта заявил, че главният конструктор е допуснал грешка, като е изчислил грешно подемната сила на машината. Така, или иначе хеликоптерът с реактивен ротор Hunting Percival P.74 не успял да се придвижи до никъде на собствен ход и било разпоредено да бъде изтеглен в края на летището, далеч от всички погледи и да се нареже за скрап.
Няма коментари