Всички знаят какво представлява пясъчния часовник, но замисляли ли сте се каква е историята му? Преди изобретението на механичните часовници, часовниците са използвали движението на слънцето или прости измервателни устройства за проследяване на времето. Слънчевият часовник може би е най-известният древен пазител на времето и все още се произвежда като популярен градински аксесоар, но вече само заради това че визуално е интересен, а не за практическо измерване на времето.
Предшественици на пясъчния часовник
За отбелязване на продължителността на времето преди пясъчния часовник са били използвани други прости измервателни устройства. Познати са четири основни типа, които могат да се използват на закрито и независимо от времето.
Часовникът – свещ представлява свещ с очертани линии около стеблото и, за да се отбележат единици време, обикновено часове. Чрез наблюдение на това каква част от дължината на една свещ е изгорена за един час, свещ, направена от същия материал, е маркирана с редове, показващи интервали от един час. Недостатък е, че всякакви промени във фитила или восъка биха променили свойствата на изгаряне, а също така наличието на въздушно течение би ускорило изгарянето.
Часовникът с маслена лампа, използван през осемнадесети век, е вариация и подобрение на часовника със свещи и също предшества пясъчния часовник. Часовникът с маслена лампа имал раздели, маркирани на метална стойка, която обгражда стъкления резервоар, съдържащ маслото. При спадането на нивото на маслото в резервоара, времето се отчита по маркировките. Подобно на часовника със свещи, часовникът с маслена лампа също осигурявал и светлина, но бил по-точен, поради независимостта си от материала и теченията в помещението.
Водните часовници също се използвали за отбелязване на времето. При тях водата се стичала на капки от един резервоар в друг. Върху първия резервоар имало резки представляващи спада на нивото за единица време. Водният часовник е известен още като клепсидра.
История на пясъчния часовник
Появата на пясъчния часовник не е точно определена във времето. Първите сведения се отнасят към гърците през III век пр.н.е. Историята също така предполага, че пясъчните часовници са били използвани в Сената на Древен Рим за измерване на речи.
Пясъчният часовник се появява за първи път официално в Европа (тоест, това са първите недвусмислени сведения) през осми век и е създаден от монах на име Луипран (Luitprand) към катедралата в Шартр, Франция. Изглежда, че е бил широко използван в Западна Европа до 1500 г. Принципът на пясъчния часовник е същия като на клепсидрата. Два стъклени глобуса, наричани още ампули, са свързани с тясно гърло, така че пясък (с относително еднакъв размер на зърната) тече от горния глобус към долния.
Пясъчните часовници са били правени в различни размери въз основа на предварително тествани измервания на пясъчния поток при различни размери на глобусите. Към двата глобуса може да се монтира корпус или рамка, която укрепва и предпазва глобусите и се използва за обръщане на пясъчния часовник и започване на ново отброяване. Някои пясъчни часовници били поставени във въртяща се рамка.
Механичните часовници съществуват от около XIV век, но са били доста примитивни, докато Кристиан Хюйгенс не изобретява часовника с тежест и махало през 1656 г. Те обаче имали езин съществен недостатък: били напълно зависими от земната гравитация за тяхната работа. Това означава, че не можели да се поддържат точно време в морето и не могат да се пренасят без това да повлияе съществено работата им, или да спрат.
Това предопределило важността на пясъчните часовници за мореплаването. Компасите и картите, разработени и подобрени през единадесети и дванадесети век, помогнали на навигаторите да определят местополжението и посоката, но измерването на времето било от съществено значение за оценка на изминатото разстояние. Пясъчният часовник станал популярен за използване в морето, където са измервани равни единици време за оценка на разстоянието.
Пясъчните часовници са били и популярен подарък, често на кралски особи, като те са представлявали малки произведения на изкуството. Например Карл Велики (742-814), Франция, притежавал 12-часов часовник. През ХVІ век, художникът Холбейн (1497-1543) прави впечатляващи пясъчни часовници за Хенри VIII (1491-1547), Англия.
Други пясъчни часовници можели да измерват различни времеви интервали. Известен е например часовник, произведен в Италия през седемнадесети век, който имал четири двойки сфери – за четвърт час, за половин час, за три четвърти час и за цял час. Някои модели имали циферблати с показалци, така че всяко завъртане на часовника се отбелязва.
Няма коментари