Снежен крайцер

MoToR Magazine - December, 1939


Създаден, за да се справи с коварните условия на Антарктика през 1939 г., американският Снежен крайцер (Snow Cruiser) – все още е в неизвестност и си остава една от големите инженерни легенди в историята.

Създаване

През 1939 г. физикът и изследовател Томас Поултър създава огромна машина на четири колела, имаща за цел да покори Антарктида, наречена Снежен Крайцер (Snow Cruiser). Вседеходът бил построен от Технологичния институт на Армор в Чикаго. С дължина от седемнадесет метра, шест метра ширина и пет метра височина, тя била оборудвана с невероятно големи пневматични гуми. Наличието на такова забележително превозно средство, което може да се похвали с цена от 150 000 долара през 1938 г. (2,8 милиона долара при сегашната инфлация), показва ясното намерение от страна на САЩ да отстоява влиянието си върху различни части на южния полюс. Инвестицията трябвало да се оправдае с намирането на големи ресурси от въглища, петрол и ценни метали.

Размери

Снежен крайцер бил огромен, защото трябвало да осигури подслон и транспорт за няколко човека. Осмен това трябвало да служи като мобилна научна лаборатория и специализиран автомобил за полярни изследвания. Дължината била 17 м., ширината – 6 м., а височината – 4.9 м. с колела в нормална позиция за движение (не прибрани). На борда на превозното средство имало 2500 галона дизелово гориво за задвижване на самия автомобил, както и 1000 галона гориво за самолет Beechcraft Staggerwing, използван за провеждане на въздушно разузнаване, който бил разположен на покрива на червения гигант.

Теглото от 34 тона изисквало огромна якост на конструкцията, осигурена от рамата и стоманената обшивка, изработена от Inland Hi-Steel, която след това била покрита с яркочервена боя, за да се гарантира, че превозното средство ще бъде лесно забелязано от самолет. Естествено, би било глупаво да се тръгва на такова коварно пътуване без резервни гуми, така че две 10-футови резервни колела били разположени в задната част на автомобила.

Задвижване

Задвижването било дизелово-електрически хибрид, който се състоял от два двигателя Cummins H-6 с мощност  от 150 к.с. всеки, захранващи по един електрогенератор. Генераторите захранвали с ток 4 електродвигателя, задвижващи чатирите колела. В момента това е най-модерната концепция за задвижване на огромните камиони в откритите рудници.

Колелата можели да се прибрат нагоре в големите калници при появата на гигантски процепи в снежната повърхност. Предните колела се прибирали, докато задните изтласквали предния край на Snow Cruiser над пролуката. Веднъж преминали отвъд препятствието предните колела отново се показвали и осигурявали сцеплението, когато идвал редът на задните колела да се приберат в калниците.

Snow Cruiser бил оборудван с кормилно управление на четирите колела, което се контролирало от два лоста, а не от конвенционалния волан.

Първо пътуване до Антарктида

През Америка

Огромният Снежен крайцер напуснал фабриката в Чикаго на 24 октомври 1939 г., и бил център на вниманието по целия път до кораба за Антарктика. От Чикаго до Бостън улиците и пътищата били изпълнени с хиляди любознателни хора. Тези, които не били запознати със статиите за голямата машина били много учудени при срещите си с нея. Причината за това била, че,  Снежен крайцер заемал и двете платна за движение. Повечето пътища били затворени преди пристигането на Снежен крайцер и ако някой го настигнел трябвало да шофира след него само с 30 км / ч.

Седмица след като напуснал Чикаго, снежният крайцер пристигнал в Охайо и срещнал многобройни проблеми там. Първият от тях бил тесен мост, за преминаването на който били неоходими 4-ма души да навигират водача и 3 часа за преминаването му, защото мостът бил само с 4 инча по-широк от самата машина.

Екипажът нямал същия късмет на малък мост на магистрала „Линкълн“ близо до град Гомер. При преминаването му кормилната уредба се счупила и в резултат на това Снежният крайцер излязъл от моста и пропаднал в поток. Хидравличните крикове, вградени в каросерията, частично повдигнали Snow Cruiser от земята. Това позволило да се поставят дървени греди под колелата и да послужат като рампа за излизане обратно към пътя. Въпреки огромните подемници, това не била лесна задача и Снежният крайцер останал неподвижен за три дни.

Пристигане в Антарктида

Експедицията отплавала за Антарктида с кораба Северна звезда на 15-ти ноември 1939г. и достигнала крайната си цел в началото на януари 1940г. Докато слизал от кораба по дървената рампа, гигантът пропаднал с едното си колело и едва не се преобърнал. Преодоляването и на това препятствие било помрачено от факта, че гладките гуми на машината нямали сцепление. В същност тестовете на превозното средство били проведени в пясъчните дюни на езерото Мичиган и там гумите без грайфер показали отлични резултати.

За да спаси експедицията екипажът се опитал да добави двете резервни гуми към предната ос и да постави вериги на задните колела. Тези усилия обаче, не довели до особено подобрение на ситуацията. Всъшност се оказало, че при тази конфигурация тракцията е най-добра при движение на заден ход. Така изследователите пропътували огромно разстояние от 92 мили на заден ход.

Общата мощност на машината била 300 к.с., което за времето си било умопомрачителна стойност.  Предвид теглото от 34 тона и суровите условия в Арктика това обаче се оказало  недостатъчно.

До началото на 1941 г. екипът се борел едновременно със силни снеговалежи и ниски показатели на горивото. След няколко полета, самолетът Beechcraft Staggerwing бил качен обратно на “Северна звезда”, заради повреда в двигателя.

Прекратяване на експедицията

Екипажът решил да се установи на едно място и покрил Снежен крайцер с ледени блокове и дървени трупи. Изследователите били решени да продължат напред. Опасенията свързани с хода на Втората световна война обаче отклонявали вниманието и финансирането от проекта.
В крайна сметка било решено, че Снежен крайцер ще трябва да бъде изоставен и изследователският екип да се прибере у дома.

Преоткриване

Снежният крайцер бил намерен два пъти след изоставянето му. В края на 1946 г. екип от експедиция от операцията „Highjump“ на американския флот намерил изоставеното превозно средство и докладвал обратно. За да може да функционира отново, снегоходът се нуждаел от пълно обслужване и напомпване на гумите.

Около дванайсет години по-късно Снежният крайцер отново бил открит благодарение на маркиращ стълб, макар и покрит с няколко метра от сняг. Експедиционният екип от 1958 г. преминал през преспите и успял да влезе в кабината. Там открили списания, вестници и цигари от първия екипаж.

Окончателно изгубен (засега)

Това бил последният път, когато някой видял Снежения крайцер. По-късно експедициите се опитали, но не успели, да открият остарялата реликва от 1930-те и 1940-те години в Антарктика. Геолозите предполагат, че Снежният крайцер може да е потънал на дъното на океана, след като значителна част от ледената шапка на о. Рос се скъсала в средата на 60-те години.

Камиони и вседеходи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *