Изтребител – бомбардировач Hawker Typhoon е създаден през 1937 година, като заместник на вече остарелия Hawker Hurricane. Концепцията била изцяло зададена от Британското министерство на въздухоплаването, като за задвижването му били предвидени новите двигатели на Rolls Royce и Napier с по над 2000 конски сили. Първият полет на самолета се състоял през февруари 1940 г. Редица проблеми обаче забалвили развитието му, като дори британските власти се опитали да прекратят проекта, поръчвайки вместо него американски Republic P-47 Thunderbolt. Появата в небето на германския самолет Focke-Wulf 190 през 1941 г., обаче спомогнала за продължаване на разработката Typhoon.
Самолетът се утвърждава като нощен бомбардировач и изтребител с голям обсег. С възможностите си да бъде оборудван с бомби, ракети, както и с четирите си оръдия изтребител – бомбардировач Hawker Typhoon се превръща в един от най-успешните щурмови самолети през Втората световна война.
Конструкция
В предната част на изтребител – бомбардировач Hawker Typhoon, непосредствено под двигателя били монтирани водният и масленият радиатори, които поставени в един общ корпус определяли характерния силует на машината. Пилотската кабина била разположена в средата на корпуса над крилото. Корпусът бил с почти цилиндрична форма, като в средата се стеснявал и плавно преливал в заоблен вертикален стабилизатор.
Крилото било разположено в долната част на фюзелажа, като било заоблено в краищата. Колесникът бил изцяло прибираем и се състоял от две основни стойки в предната част и една в опашката. Целият самолет бил с метална обшивка.
Подходът към кабината на изтребител – бомбардировач Hawker Typhoon не бил никак лесен и за това първите версии били снабдени с подобна на автомобилна врата, наподобяваща тези на самолета Bell P-39 Airacobra. Това решение обаче не позволявало на пилотите лесно да напуснат кокпита в аварийни ситуации по време на полет. В последствие бил монтиран плъзгащ се назад фанар. И двата варианта обаче не предлагали особено добър обзор.
В кабината влизали много вредни газове от двигателя, като пилотите били принудени да носят кислородните сски от стартирането на двигателя до кацането и изгасването му. В кабината също така се развивала и много висока температура, но дори и поставянето на допълнителна вентилационна тръба не помогнала за решаването на проблема.
Конструкцията на изтребител – бомбардировач Hawker Typhoon позволявала монтирането на дванадесет 7,7-милиметрови картечници, но реално на полукрилата му били монтирани общо четири 20-милиметрови оръдия Hispano Suiza. От 1942 г. на самолета били монтирани бомби, а от 1943 г. и ракети въздух-земя RP-3.
При пикиране немалко самолети били изгубени, заради конструктивен проблем в опашката, поради който при пикиране с висока скорост тя се откъсвала и пилотът губел управление. Причина за нежеланото разрушаване се считало, че може да са хамонични трептения, които предизвиквали резонанс. Наложило се конструкцията да бъда подсилена с планки от вътрешната и външната страна на корпуса.
С поставяне на допълнителни резервоари изтребител – бомбардировач Hawker Typhoon можел да достигне над континента до територията на Франция, Белгия и Нидерландия и с бомбения си товар от 230 кг. да поразява и наземни цели.
Изтребител – бомбардировач Hawker Typhoon бил дълъг 9,7 метра, размахът на крилата му бил 12,67 метра, височината 4,67 метра. Празен Typhoon тежал 4010 кг, а спълно бъоръжение достигал до 6010 кг. Витлото при някои версии било трилопатно, а при други четирилопатно. За задвижването му бил избран двигателя Napier Sabre, който в различните си варианти бил с мощност от 2180 до 2260 к.с. С този агрегат максималната скорост достигала 663 км/ч на 5800 метра височина. С едно зареждане можел да прелети 820 км с две бомби от по 230 кг или 1110 км без допълнително въоръжение. С допълнителни разервоари обхватът му се увеличавал на 1750 км.
Tempest
По същество самолетът Hawker Tempest представлява подобрена версия на изтребител – бомбардировач Hawker Typhoon, който се проваля като изтребител прехващач, но се представя отлично като щурмови самолет и бомбардировач. Всъщност преработките са изключително много и новият самолет се определя, като съвсем нова серия. Tempest се оказва еднакво успешен, както при атаката на наземни цели, така и при прехвата на балистичните ракети V1, изстрелвани от нацистите към Англия.
Екипът от конструктори се заел да подобри слабите страни на изтребител – бомбардировач Hawker Typhoon. Подобрени били горивните резервоари, крилата и пилотската кабина. Първият прототип на самолета полетял на 2-ри септември 1942 г. Полетът бил много успешен и били поръчани 400 броя от първата серия, но поради забавяния на доставките на двигателя Napier Saber IV поръчката била отменена.
Модификаците Мk II, MkIII и Mk IV се провалят поради забавяне на доставките с двигателите Bristol Centaurius и Rolls-Royce Griffon. Едва петата серия на самолета реално постъпва на въоръжение, като при нея двигателят е Napier Sabre II. Този агрегат е по-слаб от Bristol Centaurius и развива 2180 к.с, а не 2520 к.с. Версията Mk VI е снабдена с двигателя Napier Saber V с 2340 к.с. На практика само Mk V постъпил на военна служба, което се случва през 1943 г. като по това време е най-бързият изтребител в света.
В крилата на самолета били монтирани четири 20-милиметрови оръдия Hispano Mk V. Също така можел да носи допълнителни резервоари, бомби или ракети въздух-земя.
Самолетът основно бил използван за атака на наземни цели до 1944 г., когато Кралските военновъздушни сили започнали да ги използват за прехват на ракетите V1. От юни до септември само самолетите от този модел свалили общо 638 ракети. На сметката на Tempest дори били записани и 20 победи над реактивните немски изтребители Me 262.
Няма коментари