Какво представлява лотът

Лотът представлява хидрографски навигационен уред за измерване на дълбочината на морското дъно. Терминът идва от холански (lood – в превод олово или водя).

История

В първоначалния вариант на лотът представлявал оловна тежест с тегло от 5 кг., завързана на тънко въже с дължина 30 м. и се пускал от носа на кораба. В зората на уреда при измерването трябвало да се изкара цялото въже и да се премери частта, която е била потопена във водата. По-късно били въведени марки от кожени лентички, които показвали съответната дълбочина без да се изважда лота.

Съществували и варианти за вземане на почвена проба, при които имало кухина в оловната тежест. В нея се поставяла лой, за да може да полепнат частици, по които да се определи вида на грунта (песъчлив, тинест, каменист). Тези данни били важни за определяне на подходящо място за пускане на котва. Причината е, че различните почви осигуряват различно сцепление на котвите.

За измерването на дълбочината в британската империя била въведена специална мерна единица – фатом (морски сажен). Тя била равна на 6 фута или 1,8288 м. Фатомът можел да се дефинра и като дължината на размаха на ръцете на мъж или една хилядна от морска имперска миля.  Традиционно маркировките били на всеки втори или трети фатом: на 2, 3, 5, 7, 10, 13, 15, 17 и 20 фатома. Обикновено измерващият извиквал дълбочината на капитана, като казвал „до марка” и номера, записан на съответната марка. При дълбочина от 6 фатома, каквато марка липсвала, казвал „дълбочина до шест”. В случай, че нивото е между две марки се съобщавала половина или четвърт.

Първоначално лотът бил използван за измерване на дълбочините близо до брега. След това обече моряците искали да измерят и дълбочината на големите протоци. Измерванията били доста неточни, поради факта, че не било много ясно кога тежестта е достигнала дъното. Освен това уредът имал и други недостатъци. Не можел да се използва при високи скорости и не бил подходящ за измерване на големи дълбочини.

В наши дни лотът се използва като атракция или като резервен уред, в случай, че електронните уреди не работят. Някои археолози твърдят, че са открили подобни уреди, датиращи от древногръцки и римски времена.