лекият танк hotchkiss h35

Лекият танк Hоtchkiss H35 е разработен от фирмата Hotchkiss през 1933 – 1935 г. за поддръжка на пехотата, но се озовава като поддръжка на кавалерията. Конструкцията била доста иновативна и олекотена за времето си, състояща се от отделни секции, обединени в един корпус.

Танкът Hоtchkiss H35 е готов за изпитания през 1935 г. и още в края на юни била проведена първата демонстрация пред представители на френската армия. Първият прототип не бил изработен от бронирана стомана и на практика представлявал танкета без купол, въоръжена с картечница. Едва третият прототип вече отговарял на всички изисквания на френската армия и през ноември 1935 г. били поръчани 200 бройки. Първият танк обаче бил доставен едва през септември следващата година. Малко след това министерството на отбраната възложило и на други фирми да предложат алтернативен вариант, като това бил и шансът на Рено да победи Hotchkiss със своя R35.

Пехотата обаче не била доволна от поведението на танка в пресечен терен. Просто не било безопасно за войниците да се намират в близост до такна при движението му по неравности. За това решили да приемат само 100 бройки, а останалите били пренасочени към кавалерията. Кавалеристите се движели повече по шосе и скоростта на танка от 28 км/ч била всепак по-висока от тази на конкурента Renault R35, който развивал 20 км/ч, но на практика средната скорост на Н35 била по-ниска, заради предавателната кутия.

Конструкция

Лекият танк Hоtchkiss H35 имал следните размери: дължина 4.22 м., ширина 1.95 м. и височина 2.15 м., а теглото му било 11.380 кг. Корпусът се състоял от 6 модула, свързани помежду си с болтове. Това били: моторен отсек, кабина за екипажа, предна и задна секция, и две секции отстрани на основните, с което се оформяла долната част на танка. Наклонените бронелистове били с цел отклоняване на попаденията, но борнята не била заявената 40 мм., а 34 мм.

Производството на танка било проблемно, защото се използвали много подизпълнители, което силно затруднявало доставките и качеството на материалите било непостоянно. В началото метала за бронята бил твърде мек, но когато го направили по-твърда се оказало, че е прекалено крехък и шуплест, което правело бронята лесноразрушима. Слабата надеждност също усложнявала експлоатацията на машината. Окачването от всяка страна се състояло от по три основни елемента с с хоризонтално разположени пружини. Двигателят бил шестцилиндров с работем обем 3480 см3, а мощността му била 78 к.с. Въпреки малката мощност разходът му бил много висок и със 180 л. гориво, малкият танк изминавал 126 км.

Лекият танк Hоtchkiss H35 имал екипаж от двама души, като механик-водачът бил разположен отпред отдясно. Трудността на управлението се дължала на диференциала, който реагирал по непредвидим начин при командите за смяна на посоката. Спирачките били слаби и не помагали много на управлението, предавателната кутия също била проблемна. Основният проблем при нея било трудното включване на максималната пета предавка и затова било трудно да се развият максималните 28 км/ч. Командирът на танка бил разположен в куполата и управлявал оръдието. При по-късните версии то било с калибър 37 мм SA 18, което можело да пробива броня до 23 см. На борда имало място за 100 снаряда за оръдието и 2400 патрона за 7,5-милиметровата картечница.

Модификацията Н38

Приемайки желанията на кавалерията за по-бърз танк през 1938 г. от фирмата разработили модификацията Н38 с двигател с мощност 120 к.с., заради което увеличили и размерите на корпуса Така теглото на танка надвишило 12 тона. Тази версия на танка вече развивала 36,5 км/ч и освен това била много по-лесна за управление. От нея били произведени близо 900 броя. През следващата година се появява версията Н39, чиито вериги били със ширина 27 см. – с 2 см. по-широки от тези на първата версия. Оръдието вече било по-мощно и можело да пробива по-дебели брони. При твърда почва можел да изкачва 75%-ов наклон, а при мека почва – 55%.

През 1940 г. започнала модернизация на танковете, като се предвиждало поствяне на радиооборудване, по-мощно 37-милиметрово оръдие, което можело да пробие 30 мм-ова броня на разстояние 1000 м. Новото оръдия става серийно през април същата година.

Военно приложение

Танкът бил продаден официално на Полша, но за съжаление поляците изгубили всичките си танкове в боевете с Вермахта и Червената армия. Две борйки били продадени и на Турция.

С инвазията на Вермахта във Франция много от танковете биват пленени. Много от тях били преобразувани в артилерийски влекачи или в превозни средства за доставка на муниции. Освен това една голяма част от танковете получили по-мощни оръдия с диаметър 75 и 105 мм. Дори на френските шасита била създадена ракетна система за залпов огън. Било решено демонтираните куполи на танковете да не се унищожават, а да се поставят на определени места по атлантическия вал и да служат за бронирани огневи точки.

Първоначално немците решили, че танковете са доста неефективни, но въпреки всичко изпратили една част на източния фронт, където били унищожени от Червената армия.

В България

Съдбата на 19 танка от тип Н39 е свързана и нашата страна. Въпреки нежеланието си българската армия придобила бройките като учебни. Още в началото се е знаело, че танкът бил морално остарял и не можел да се справя с поставените му бойни задачи. Това била и причината танковете да бъдат прехвърлени на полицията, служейки в редовете на жандармерията. След преврата на 9-ти септември 1944 г. било решено танковете да бъдат снети от въоръжение и да се предадат за претопяване. Един обаче е запазен и до днес във външната експозиция на националния военно исторически музей в София. Освен в България танковете са раздадени като трофеи в Хърватска и Унгария. Югославските партизани пленяват един танк от немските окупатори и го използват при някои от своите операции.

След войната

Израел придобива 10 танка, които вземат участие в Арабско-израелската война от 1948-49 г. Машините били доставени от Марсилия по море до Хайфа през 1948 г., като поне една от тях служила до 1952г.

Бронирани машини

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *