Локомотивите DRG Class 05 на Deutsche Reichsbahn са малка серия парни локомотиви произвеждани периода 1935 г. – 1937 г. Били произведени общо три локомотива, като вторият от тях бил използван за постигане на световен рекорд за скорост по релси. През 1936 г. той достигнал скорост от 200,4 км/ч. Макар и постижението му да било надминато от това на британския Mallard 4468, то той останал в историята, като най-бързия немски парен локомотив.
Конструкция
Локомотивите DRG Class 05 били конструирани с колесна формула 4-6-4. Това означава, че в прената част била поставена направляваща талига с две колооси. Следващите три колооси били задвижващи, а зад тях била поставена още една направляваща талига с още две колооси за повишаване на скоростта при преминаване през крива.
Локомотивите DRG Class 05 били дълги 26,265 м и високи 4,45 м. Колоосите можели да понесат натоварване от по 19,4 т. Сцепната маса на машината била 57,7 т. Пълната маса била 129,9 т, при собствено тегло от 118,5 т. Тендерът събирал 10 т въглища и 37 000 л вода.
Локомотивите DRG Class 05 имали парна машина изградена от 106 тръби за нагряване, като всяка от тях била дълга 7 м. Котелът можел да издържи на налягане до 20 бара. Рекордният втори локомотив от серията можел да развие мощност, еквивалентна на 3399 к.с. Толкова голяма мощност можела да се предаде към пътя само посредством колела с голям диаметър. Локомотивите DRG Class 05 имали задвижващи колела с диаметър 2,3 метра, а останалите били с диаметър 1,1 м.
Първият от локомотивите DRG Class 05 постъпил на служба в имперските железници на Третия Райх на 8.03.1935 г. и се радвал на огромен интерес от страна на медиите. Освен развиване на висока скорост локомотивът бил подложен на редица тестове на спирачките.
Тестовете показали, че спирачният път от 181 км/ч да 0 бил 1375 м. Това показвало, че разстоянието от 1200 м между предсигнала и основния сигнал било достатъчно само при скорост до 175 км/ч. При по-висока скорост вече се създавала опасност от злополуки.
Третият от локомотивите DRG Class 05 бил уникален. При него кабината на машинистите била поставена в предната част на локомотива пред парния котел. Това положение на кабината е стандартно за съвременните електричски и дизел-електрически магистрални локомотиви, но е крайно необичайно за парните локомотиви.
Причина за тази нетрадиционна конфигурация била високата скорост на движение. Станало ясно, че при висока скорост традиционната позиция на превозната бригада с не особено добра видимост, не била достатъчна за получаване на достатъчно информация, даваща време за реакция при непредвидени ситуации.
Парният котел бил поставен зад кабината на екипажа, като коминът вече не бил отпред, а в задната част на локомотива. Съответно и огнярът се преместил отпред при машиниста. За тази рокада спомогнала и нововъведената технология за изгаряне на прах от каменни въглища. Въглищният прах се отвеждал от тендера до горивната камера с помощтта на парна турбина и 14-метрова тръба.
На практика изгарянето не било пълно и коминът, заедно с горивната камера често се запушвал от саждите. Реално за доброто горене било необходимо точно определена, оптимална смес между въглищен прах и въздух. Пропорциите на въздух и прах не винаги били подходящи поради дългия път на праха от тендера до горивния котел. При работа на място положението ставало още по-лошо и за това през 1939 г. 05 003 бил върнат на производителя Borsing.
Във фабриката се опитали за коригират подаването на въздух и прах, но всички опити били неуспешни. В края на 1944 г. той бил преработен да работи с нормални каменни въглища. За целта била преместена горивната камера и бил подменен и тендерът. На 14-ти февруари 1945 локомотивът бил върнат в експлоатация без обтекателите си. Котелът му обаче пак бил различен от този на другите два екземпляра, освен това и задната му талига била с вътрешна рама.
Локомотивите DRG Class 05 имали аеродинамична обшивка. За по-лесен достъп до сцепните щанги били предвидени четири или шест правоъгълни отвора отстрани на корпуса, като тези отвори не се затваряли с капаци, а с механизми, подобни на щори, които се вдигали и спускали на ръка.
Локомотивите DRG Class 05 били спасени след края на войната, но били преработени, като налягането на котела било намалено от 20 на 16 бара. Макар и парните машини да загубили част от мощността си те били използване за теглене на експресни влакове чак до 1958 г. Най-често били използвани по трасето от Хамбург до Франкфурт, като превозвали пътниците със средна скорост от 140 км/ч.
Няма коментари