Месершмит Me P.1101 е самолет с променлива геометрия на крилата, макар и това да ставало ръчно, преди полет. Така и не успява да полети, но си остава интересно инженерно решение. През 1944 Третият райх вече започва да усеща натиска на съюзниците и се задъхва увеличаващите се бомбени рейдове на вражеската авиация.
За да преодолее този това изоставане командването на Луфтвафе решава да обяви конкурс наречен “Спешна програма за изтребител” (Jägernotprogramm). Тя трябвало да доведе до разработката на изтребител от ново поколение, който да се задвижва от реактивен двигател и да превъзхожда по всички показатели вражеските самолети.
Фирмата Месершмит е един от участниците в конкурса и възлага тази задача на инженера Ханс Хорнунг (Hans Hornung). Той от своя страна се насочва към създаването на едноместен, едномоторен самолет. Първите чертежи на Месершмит Me P.1101 били готови едва 9 дни след като заданието било връчено.
Проекта
Това трябвало да е реактивен изтребител, който да развива 1000 км/ч с таван на полета 14000 м. с херметична и бронирана кабина и поне 4 оръдия МК 108. Задвижването трябвало да се довери на двигателят He S 011 на фирмата Хайнкел. С вътрешен резервоар от 710 л. гориво самолетът трябвало да може да се задържи във въздуха поне 30 минути. Целта не била ескортиране на атакуващите бомбардировачи. Вече се търсело единствено дефанзивно приложение на изтребителя – отбраната на промишлените мощности на Германия.
Вариантите
Пъвият начертан вариант на Месершмит Me P.1101, представлявал конструкция, при която двигателят бил разположен ниско в задната част под опашката и засмуквал въздух от два кръгли отвора в предната част на самолета. Идеята била триточковия колесник да бъде напълно прибираем, с което да увеличи максималната му скорост. Пилотската кабина била изнесена максимално напред, за да може пилотът да има отлична видимост в предната полусфера. При корпуса крилото имало стреловидност от 40 градуса, а във външния си край 26 градуса. То било разположено в средата на овалния корпус. Двигателят заемал близо ¾ от дължината на фюзелажа. Опашката била с V-образна форма.
Чертежите на втората версия на Месершмит Me P.1101 се появяват в края на август същата година. При нея конусът в носа на самолета станал много по-остър, а кабината била изместена по-назад, въпреки, че пак останала доста напред. Опашката не била променена. Крилото вече не било с два ъгъла на отклонение, а само с един. Резервоарите за гориво били два с обща вместимост 830 литра, като били разположени зад кабината и над двигателя. Предната стойка на колесника трябвало да може да се завърта на 90 градуса при прибирането си, за да се събере под нишата за въоръжението. Освен оръдията новата версия трябвало да носи и една бомба.
Обмисляло се също да се използва двигател без компресор от типа рамджет. За излитане му били нужни 8 ракетни ускорителя. Задвижван по този начин самолетът щял да може да излита от много къси писти, но и обсегът му на действие щял да бъде намален.
Летящ прототип
С цел ускоряване на разработката на Месершмит Me P.1101 било взето решение да се построи летящ прототип. За да се сглоби по-бързо трябвало да се използват максимален брой части от вече съществуващи самолети. С проектирането на самолета се заел лично Вили Месершмит, който констуирал крилото така, че преди полет да може да се промени 
стреловидността от 30 до 45 градуса.
Десетилетия след това идеята ще бъде приложена от съветски, американски и европейски конструктори, но благодарение на развитите технологии геометрията на крилото ще може да се променя в полет и да се регулира спрямо характеристиките на полета. Работата по самолета се извършвала във фабриката на Месершмит в планините на южна Германия, като се предвиждало прототипът на Месершмит Me P.1101 да е готов през юни 1945 г.
Новият вариант на Месершмит Me P.1101 се различавал доста от предишните. Въздухозаборникът вече бил само един в носа пред пилотската кабина, опашката не била V-образна, а вертикална с два стабилизатора в долната ѝ част. Двигателят и соплото били изтеглени напред, като долната част на опашката била обшита със стомана, за да издържи на високите температури, които се развивали от двигателя. Задното оперение на изтребителя било изработено от дърво. Фюзелажът бил изработен от дуралуминий и бил конструиран така, че да може да побере радиооборудване, въоръжение, резервоари и пилотската кабина. Крилата били изработени от шпертплат и взаимствани от Ме 262.
Колесникът на Месершмит Me P.1101 имал същата конфигурация като на предишните версии. Основните стойки били взети от Ме 109 К. За прототипът не било предвидено да се поставя бронировка на кабината и въоръжение. За производствената версия се обсъждали варианти с 2 или с 4 30-милиметрови оръдия МК 108. В реални бойни условия самолетът трябвало да бъде въоръжен и с 4 ракети въздух-въздух Х-4, които се управлявали с чрез кабел.
Скоростта на Месершмит Me P.1101 щяла да бъде 860 км/ч. Самолетът щял да може да набира височина с 12 метра в секунда, като излетната му маса трябвало да бъде 3500 кг, при собствено тегло 2400 кг. Очакванията за производствената версия били за достигане на скорост от 1000 км/ч и набиране на височина с 22 метра в секунда. Обсегът на действие трябвало да възлиза на 1500 км.
Поне на хартия това щял да бъде самолетът, който да обърне хода на войната.
Трябва да се отбележи, че до превземането си от американците фабриката Оберамергау била напълно непозната за тях и те никоя не я били бомбардирали. Единственото, което забавяло проекта на Месершмит Me P.1101 били затруднените доставки на части. Когато американските сили превзели фабриката прототипът бил готов на 80% и скрит в таен подземен тунел.
Част от документацията била прехвърлена на микрофилми, скрити на различни места в околните села. Служители на фабриката издали къде е документацията и прототипа. Малко след това били изпратени и американски експерти, които да проучат подробно проекта и прототипа. Оказало се обаче, че френски наземни сили също са проникнали в околностите на фабриката и са намерили част от документацията.
След войната
През 1948 г. недовършеният прототип на Месершмит Me P.1101 пристигнал във фабриката на Bell в Бъфало. Там се оказало, че при транспорта са настъпили редица повреди по аероплана. Дори веднъж изпаднал от ремаркето, което сериозно го увредило. Но експертите на фирмата проучили конструкцията подробно и след ремонт оборудвали прототипа с двигател Allison J35 и провели редица изпитания на земята.
Счита се, че на базата на събраните знания Bell построили модела X-5, който също разполагал с променлива геометрия на крилото. При него изменението на стреловидността ставало по време на полет.
Месершмит Me P.1101 е поредният проект, който макар и нереализиран, силно е повлиял на по-нататъшното развитие на авиацият подобно на Horten Ho 229. Освен Х-5, Saab 29 Tunnan е друг самолет, който поразително прилича на аероплана от Бавария.
Няма коментари