Мит: ранното диагностициране на рака не спасява непременно живот

Диагностициране на рак

Ранното диагностициране на рак е само една от формите на превенция на раковите заболявания и не ви гарантира излекуване. Често се случва различни идеи за човешкото здраве и поведение да бъдат широко разпространени и да се приемат за неоспорими. И докато някои от тях са наистина правилни, други са същински митове, които медицинските факти отричат. Това обаче не пречи грешните твърдения да продължават съществуването си по една или друга причина.

Митът

Една от тези грешни обществени представи е свързана с превенцията и диагностицирането на рака и по-точно с ранното им диагностициране. Сигурно и вие смятате, че ранното откриване на коварното заболяване гарантирано спасява животи. Въпреки че се смятат за обективни специалисти, много лекари са на същото мнение. Със съжаление трябва да признаем, че не е съвсем така. Ето защо:

Произходът

Това вярване идва от началото на ХХ век, когато лекарите забелязват, че по-голяма част от оцелелите пациенти са започнали лечението си малко след началото на симптомите на рак. Логичният извод от това наблюдение е, че колкото по-рано се открие заболяването, толкова по-големи са шансовете за оцеляване. За съжаление, последвалите научни изследвания показват, че този мит важи само за някои ракови заболявания, Не важи обаче за голяма част от тях, като например тези на щитовидната жлеза, простата или гърдата.

Фактите

Корейския пример

През 1997 година лекари в югозападна Корея започват да предлагат ултразвуково изследване за ранно диагностициране на рак на щитовидната жлеза. Съвсем скоро услугата става популярна в региона, а по-късно – и в национален мащаб. Тогава правителството поема инициативата да организира мащабна кампания за масови изследвания и в резултат хиляди корейци се подлагат на теста срещу минимално заплащане.

Броят на навременно откритите случаи на рак на щитовидната жлеза в Корея нараства от 5 на 100 000 души през 1999 година до 70 на 100 000 души през 2011. Две трети от заболелите претърпяват операция за отстраняването на жлезата и започват да приемат постоянно медикаменти, което също носи рискове за живота им.

Предполага се, че при подобна скъпоструваща и широкообхватна програма за превенция, диагностицирането на рака би следвало да е спасило много хора. Но в този случай не се оказва така. Ракът на щитовидната жлеза е най-често срещаният в Южна Корея. Въпреки всички мерки, броят на починалите от него остава същият – 1 човек на 100 000 души. През 2014 година някои лекари осъзнават този факт и предлагат специализираната програма за скрининг да бъде прекратена. Но Корейската организация за ракови заболявания, в която влизат ендокринолози и хирурзи, специалисти по щитовидната жлеза, защитава програмата с твърдението, че превенцията и лечението на заболявания е основно човешко право.

Други проучвания

През 2013 година Кокрейн Колаборейшън (Cochrane – независима неправителствена организация, която организира информацията от медицински изследвания) вади данни за мащабно проучване на рака на простатата. В него влизат 341 342 пациенти. И тук резултатите са същите: без значение дали заболяването е открито по-рано или по-късно, броят на починалите от него остава един и същ.

„Хората сякаш имат в главите си единствено факта,  че да откриете рака „рано” ще ви бъде от полза. Но това съвсем не е така”, казва Антъни Милър от Университета на Торонто. Той  е ръководител на проучване, наречено Национално канадско изследване на скрининга на гърдата. То продължава цели 25  години и обхваща 89 835 жени на възраст между 40 и 59 години. Резултатите сочат, че редовното подлагане на ежегодни мамографски прегледи не понижават смъртността от рака на гърдата. Като резултат от подобно фокусиране върху ранното диагностициране на рака, се пропуска фактът, че промяната в начина на живот

Причините

Голяма част от тези митове съществуват, защото са частично верни. Така е и в нашия случай – ранното диагностициране на рак наистина помага за спасяването на животи, но това важи само за някои видове рак. Да, редовните профилактични прегледи могат да бъдат наистина полезни в случаи на заболяване на шийката на матката, дебелото черво или белия дроб. Но е факт, че някои тумори водят до смърт, независимо кога са открити и лекувани.

В същото време голяма част от раковите образувания растат много бавно и няма да навредят на хората, ако не бъдат лекувани. Пропускането на този факт води понякога до извършването на ненужни тироидектомии, мастектомии и простатектомии. Те обаче карат пациентите да се чувстват така, сякаш животът им е спасен, и такива хора дават нов живот на мита за ранното откриване на заболяването.

Друга причина за съществуването на подобни митове е, че се хранят от нашите страхове. Страхът ни от смъртта е наистина силен и ние сме склонни сляпо да вярваме, че има начин гарантирано да се предпазим от нея.

Резултатите

Свръхфокусирането върху профилактичните прегледи може да нанесе сериозни вреди в проучванията на раковите заболявания. Епидемиологът Джон Йоанидис от Стандфордския център за изследване на превенцията на раковите заболявания в Калифорния твърди , че по отношение на рака на гърдата лекарите прекарват твърде много време в спорове дали на 40 или на 50-годишна възраст е по-често срещан. И някак встрани остава фактът, че е нужен по-добър начин за точно диагностициране на рак. Например такъв, който да може да различи бързоразвиващия се от бавноразвиващия се тумор.  Самият Йоанидис тази година съобщи, че много малка част от 19-те най-често срещани ракови заболявания се влияят от ранната диагностика.

Промяната

Да променим тази невярна представа би било твърде трудно. Гилбърт Уелч от Института по здравна политика и клинична практика към колежа Дартмът в Лебънън, САЩ, твърди, че хората са по-склонни да правят някакви бързи изследвания през определен период от време, отколкото да променят изцяло начина си на живот, за да се предпазят от рак. Смята, че профилактичният преглед е лесен начин и лекарите, и пациентите да чувстват, че правят нещо полезно за здравето. За нещастие, обаче, това не прави риска от заболяването по-малък.

Автор: Тодорка Демирева

Медицина

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *