Многоцевната ракетна установка Nebelwerfer

Многоцевната ракетна установка Nebelwerfer

By Mark Pellegrini - Собствена творба, CC BY-SA 2.5, Link


Многоцевната ракетна установка Nebelwerfer е немският еквивалент на руската Катюша. Създаден е с идеята изстрелва ракети с отровен газ, но скоро биват създадени ракетните снаряди с проектил и на практика никога не е използвана за бойни газове.

Разработката на ракетни оръжия започва през 20-те години на 20-ти век. Затова санкциите на Версайския мирен договор след Първата световна война не забраняват на Германия да произвежда и развива подобни оръжия. През 30-те се появява арлилерийската ракетна установка Nebelwerfer (хвърлящ пушек). При първоначалните опити се оказало, че ракетите са много нестабилни при полет. Проблемът бил решен чрез поставяне на сопло, което да концентира и насочва реактивната струя.

Конструкция

Многоцевната ракетна установка Nebelwerfer бил поставяна на артилерийски лафети, като имало два варианта. Nebelwerfer 41 се състоял от шест цеви, които изстрелвали снаряди с диаметър 150 мм и тегло от 34 кг. на разстояние 6800 м. В последствие е създаден подобран вариант Nebelwerfer 42 с 5 цеви за 210 мм снаряди с тегло 113 кг. и далекобойност от 8000 м. Имало възможност за поставяне на допълнителни релси, за да може да стреля и със 150мм знаряди. Благодарение на малките си размери и ниското си тегло и двата варианта можели да бъдат теглени от всякакви превозни средства. Имало и версии, монтирани на бронирани верижни машини, но там конфигурацията била от 10 цеви. По този начин била възможна стрелба от движение, която давала голямо предимство при атака.

Употреба

Наричана от руснаците Ванюша многоцевната ракетна установка Nebelwerfer била най-ефективното „супер оръжие” на Третия райх. То не било ефикасно срещу бункери и танкове, но било незаменимо при атаките на небронирани превозни средства и пехота. След операция „Барбароса” оръжието чудо оставило много трупове без видими поражения, което карало съветите да смятат, че отнема кислорода от въздуха, но причината била много по-проста – сътресение на мозъка. Самият Сталин бил на крачка да му противодейства с химическо оръжие и карал западните съюзници да бомбардират фабриките за муниции в Германия. При ниската цена на установката и простата ѝ конструкция скъпите снаряди били слабото място на оръжието.

Екипажът на установката се състоял от 4 човека и я презареждал за 1,5 мин., като 3 залпа можели да се реализират за 5 минути. Една батарея се състояла от 3 установки, които можели да стрелят заедно или поотделно. За изстрелване на снарядите се използвало магнетно запалване. Изстреляните снаряди били разпръсквани на голяма площ, като причинявали огромни поражения във вражеските редици. Налагало се честа смяна на позициите, поради факта, че след всеки залп се двигал много пушек, който издавал позицията на установката.

Оръжията от този вид били използвани до самия край на войната и според някои източници с тях били изстреляни над 2 милиона снаряда.

Странни неща

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *