Многоцевната ракетна установка Nebelwerfer е немският еквивалент на руската Катюша. Създаден е с идеята изстрелва ракети с отровен газ, но скоро биват създадени ракетните снаряди с проектил и на практика никога не е използвана за бойни газове.
Разработката на ракетни оръжия започва през 20-те години на 20-ти век. Затова санкциите на Версайския мирен договор след Първата световна война не забраняват на Германия да произвежда и развива подобни оръжия. През 30-те се появява арлилерийската ракетна установка Nebelwerfer (хвърлящ пушек). При първоначалните опити се оказало, че ракетите са много нестабилни при полет. Проблемът бил решен чрез поставяне на сопло, което да концентира и насочва реактивната струя.
Конструкция
Многоцевната ракетна установка Nebelwerfer всъщност е серия от системи за изстрелване на ракети, произвеждани от 1934 г. до края на Втората световна война. Името и е подбрано с цел дезинформация, за да заблудят членовете на Лигата на нациите. Тъй като буквалният превод означава “хвърлящ пушек” оръжейната система е пренебрегвана в началото поради предположението, че е проектирана като защитно оръжие за създаване на димна завеса.
Произведени са девет различни варианта на Nebelwerfer, които варират от 100MM NbW-35 до 300MM NbW-42. Многоцевната ракетна установка Nebelwerfer е била поставяна основно на артилерийски лафети, но е имало и вариант монтиран върху бронирана машина.
Модификацията Nebelwerfer 41 се състояла от шест цеви, които изстрелвали снаряди с диаметър 150 мм и тегло от 34 кг. на разстояние 6800 м. В последствие е създаден подобрен вариант Nebelwerfer 42 с 5 цеви за 210 мм снаряди с тегло 113 кг. и далекобойност от 8000 м. Имало възможност за поставяне на допълнителни релси, за да може да стреля и със 150 мм снаряди. Благодарение на малките си размери и ниското си тегло и двата варианта можели да бъдат теглени от всякакви превозни средства. При версиите, монтирани на бронирани верижни машини, конфигурацията била от 10 цеви. По този начин била възможна стрелба от движение, която давала голямо предимство при атака.
Употреба
Наричана от руснаците Ванюша, многоцевната ракетна установка Nebelwerfer била най-ефективното „супер оръжие” на Третия райх. То не било ефикасно срещу бункери и танкове, но било незаменимо при атаките на небронирани превозни средства и пехота. След операция „Барбароса” оръжието чудо оставило много трупове без видими поражения, което карало съветите да смятат, че отнема кислорода от въздуха, но причината била много по-проста – сътресение на мозъка. Самият Сталин бил на крачка да му противодейства с химическо оръжие и карал западните съюзници да бомбардират фабриките за муниции в Германия. При ниската цена на установката и простата ѝ конструкция скъпите снаряди били слабото място на оръжието.
Екипажът на многоцевната ракетна установка Nebelwerfer се състоял от 4 човека и я презареждал за 1,5 мин., като 3 залпа можели да се реализират за 5 минути. Една батарея се състояла от 3 установки, които можели да стрелят заедно или поотделно. За изстрелване на снарядите се използвало магнетно запалване. Изстреляните снаряди били разпръсквани на голяма площ, като причинявали огромни поражения във вражеските редици. Налагало се честа смяна на позициите, поради факта, че след всеки залп се двигал много пушек, който издавал позицията на установката.
Многоцевната ракетна установка Nebelwerfer била използвана до самия край на войната и според някои източници с нея били изстреляни над 2 милиона снаряда.
Няма коментари