Мортирата Karl е най-голямото самоходно оръдие

Мортирата Karl (на немски Karl-Gerät) е самоходна обсадна мортира от периода на ВСВ, разработена и произведена в нацистка Германия.

По време на Втората световна война германската фирма Rheinmetall създала самоходни оръдия тип мортира, известни под името Карл, наречени на своя създател генерал Карл Бекер – германски оръжеен конструктор и генерал от артилерията. Целта на това оръжие била да се справя с тежко укрепени фортификации на противника, като линията Мажино.

Проектирането на мортирата Karl започва още през 1936 г. Първоначално идеята била мортирите да се превозват разглобени на части и да се сглобяват на мястото, от където трябвало да открият огън. Оказало се обаче, че тази стратегия изисквала много време и обучен персонал. Това накарало инженерите да започнат работа по автономно задвижване на цялото оръдие.

Първите изпитания на прототипа започват през 1937 г., като първоначално фокусът е бил върху подвижността и маневреността. Те са проведени върху различни видове почва, за да се провери, дали машината може да премине безпроблемно през най-различни терени. Тестовите стрелби започват едва през 1939 г.

Първият екземпляр на мортирата Karl бил предаден на бойните части през ноември 1940 г. и носел името Адам. Следващите три били доставени до май 1941 г. и били наречени Ева, Тор и Один. И четирите мортири били изпратени на източния фронт още в началото на операция Барбароса.

Още първият изстрел на Ева заседнал в дулото и се наложило мортирата да бъде върната обратно в Германия. През следващата година Тор и Один били изпратени към Севастопол, където изстреляли 197 снаряда. През август 1941 г. в боя били вкарани Локи и Зиу, като Зиу било използвано срещу бунтовниците във Варшава.

Конструкция

Диаметърът на дулото на мортирата Karl бил 60 см. С негова помощ се изтрелвали три типа снаряди. Най-тежкият бил с дължина 2,51 м и тегло от 2180 кг. С тези снаряди далекобойността била 4300 м. при начална скорост 220 м/с. Най-малките снаряди били с тегло 1250 кг. и начална скорост 378 м/с, което осигурявало далекобойност от 10000 м.

При три екземпляра от мортирата Karl дулото било с диаметър 54 см, но с по-голяма дължина. Тези преработки в размерите спомогнали началната скорост на снарядите да достигне 380 м/с, като дистанцията на която можел да бъде изпратен снарядът достигала до 10,5 км. Тези дула били монтирани на Адам, Один и Локи.

Мортирата Karl тежала 124 т. За задвижването на такава маса бил необходим голям двигател и инженерите се спрели на Daimler-Benz MB 503, работещ на бензин и дизеловия MB 507. И двата агрегата били 12-цилиндрови с водно охлаждане и мощност 580 к.с. Разположението на двигателя било в задната част на рамата близо до звездочките.

Предавателните кутии били с 3 или с 4 предавки. Съотношението мощност-тегло било 4,8 к.с./т. Скоростта на придвижване достигала до максимум 10 км/ч, като запасът от 1200 л. гориво бил достатъчен за изминаване на едва 60 км. за дизеловия двигател и 42 за бензиновия. Ходовата част се състояла от по 11 ролки от всяка страна, при късните версии и 8 при ранните, окачени към рамата посредством торсиони.

За превоз на по-дълги разстояния на мортирата Karl били разработени специални железопътни платформи. Те били с по пет колооси и на тях били монтирани стойки, на които се закачала мортирата и се повдигала, така че да преминава безпроблемно над релсите. Дължината на мортирата Karl била 11,37 м., ширината 3,16 м., а височината 4,62.

Тези размери позволявали на мортирата Karl да се впише в строителните габарити на железниците, за да може да се транспортира по релси. При достигане на подходящо място за стрелба мортирата била спускана на земята и на собствен ход се установявала на позиция.

Забранено било да се маневрира върху мека почва, защото веригите затъвали и можело да излязат от опорните ролки. В повечето случаи била необходима подготовка на терена в точката за стрелба, за да се осигури стабилност на оръдието по време на стрелбата.

Зареждането с муниции на мортирата Karl ставало само когато дулото било в хоризонтално положение, което означавало, че при всяко презареждане трябвало отново да се извърши прицелване. На практика тази конструктивна особеност определяла и скострелността на мортирата, която била по един изстрел на 10 минути.

Системата за намаляване на отката на мортирата Karl била хидропневматична. Самото оръдие можело да се издига под ъгъл от 55 до 70 градуса. Завъртането по хоризонтала било само до ъгъл от 4 градуса, затова прицелването най-често ставало с помощта на завъртане на цялото шаси.

Мортирата Karl не била в състояние да следва достатъчно бързо бронираните дивизии и да им осигурява прикритие от вражеската артилерия. Освен ниската скорост тя нямала и никаква броня и средства да се защитава при близък бой. За обслужването на всяка една мортира били необходими 21 души.

Още първите изпитания показали, че 60-сантиметровия снаряд за пробиване на бетон правел кратер с диаметър 15 м и дълбочина 5 м. Максималната дистанция на стрелба не била много голяма и мортирата Karl влизала в обсега на вражески артилерийски установки с по-малък каливър, но по-висока точност.

Осигуряването на мунициите също било голямо предизвикателство. За тази цел били конструирани специални превозни средства на базата на Panzer IV. Те били снабдени със собствен кран, с чиято помощ да качват снарядите на борда на мортирата.

Мортирата Karl, подобно на тежкото железопътно оръдие Леополд също не се оказва вълшебното оръжие, което да промени войната.