Откъде тръгват страховете
Страховете от пренаселеността започват с преподобния Томас Малтус през 1798 г. В публикуваното тогава есе със заглавие “Есе за законите на населението” той твърди, че населението на Земята се увеличава в геометрична прогресия, а производството на храни – в аритметична. Според него това неминуемо ще доведе до пренаселеност и съответно глад и бедност. Като единствени регулатори на това експоненциално нарастване той вижда войните и природните бедствия.
Известният физик Алберт Бартлет, от края на 60-те изнася в продължение на години над 1600 лекции пропагандиращи теорията за експоненциален растеж на населението на Земята и за тежките последици от пренаселеността.
За щастие има и трезви мнения
Джоел Коен е изследовател в областта на популациите в Университета “Рокфелер” в Ню Йорк. Според него човешкото население не расте експоненциално и е малко вероятно да го направи. Като довод той сочи фактът, че населението на Земята сега нараства само с половината от скоростта на нарастване преди 1965 г.. Днес (2018 г.) населението на Земята е около 7,6 милиарда души, като се очаква броят на човешкото население да достигне 9,7 милиарда до 2050 година. Но вярванията, че темпът на нарастване на населението на Земята ще доведе до пренаселеност и катастрофални последствия, са преувеличени. Въпреки това обаче вярването в катастрофични сценарии, в следствие от пренаселеността продължават да са живи.
Ще има ли достатъчно храна?
Населението на Земята има достатъчно храна за ядене. Според Организацията по прехрана и земеделие на Организацията на обединените нации ръстът на световното производство на храни превишава ръста на населението. В момента се произвеждат такива количества зърнени култури, че дори само калориите осигурявани от тях са достатъчни, за да се хранят между 10 и 12 милиарда души.
Истинският проблем е в неправилното разпределение, което е и причината за глада и недохранването по света. Това се дължи на факта, че около 55% от отглежданата растителна храна е разделена между храненето на едър рогат добитък, добиването на гориво и други материали, или се изхвърля, твърди Коен. Оставащото е неравномерно разпределено – богатите държави имат изобилие, бедните имат малко.
Ще има ли достатъчно вода?
Водата не е оскъдна в световен мащаб, въпреки че 1,2 милиарда души от населението на Земята живеят в райони, където е недостигаща.
Има два типа недостиг на вода – икономически и физически. Физическият недостиг означава, че просто няма вода, която да задоволява нуждите. Зони в Близкия изток, в северен Китай, в северозападна Индия – са много сухи региони и там просто няма достатъчно налична вода.
Икономическият недостиг на вода всъщност е липса на инвестиции в програми за развиване на водния капацитет. Това се наблюдава в големи части от Африка, където всъщност физически има вода, но не са направени достатъчно инвестиции, за да се бъде достъпна за хората, живеещи в този регион.
Изразходването на водата също е неоптимално. В световен мащаб, 70% от водата, която се изпомпва се изразходва от селското стопанство, 19% от промишлеността и 11% за битовите нужди на населението. И по отношение на физическата, както и на икономическата липса на вода може да се направи много.
Няма коментари