За най-бързият парен локомотив се счита Mallard 4468 – британска машина от 30-те години на XX в. с характерна обтекаема форма. Думата mallard на английски означава вид зеленоглава патица, но след юли 1938 г. се асоциира и с най-бързият парен локомотив в света. Mallard 4468 бил завършен през март 1938 г. и се числял към клас А4.
Негов конструктор е британският инженер Найджъл Грeзли (Nigel Gresley), който също така бил и главен инженер на железопътната компания L.N.E.R. През 30-те години скоростта била приоритет в развитието на железниците и основните усилия били насочени към създаването на все по-бързи влакове.
Конструкция
Построен в Донкастър, най-бързият парен локомотив Mallard 4468 бил един от общо 35 локомотива от същия модел. По начало локомотивът не бил предвиден за поставяне на рекорди, а за теглене на експресни влакове.
Колесната формула на локомотива била 4-6-2. Това означава 4 водещи колела на талига, която да помага на локомотива да се вписва в крива. Шест задвижващи колела и две малки опосрни колела в задната част на локомотива. Теглото на локомотива било 104 тона, а на цялата композиция, заедно с тендера, достигала 165 тона с пълен товар от въглища и вода. Задвижващите колела били с диаметър 2,03 м.
Най-бързият парен локомотив Mallard 4468 бил създаден с цел да тегли пътнически вагони със 160 км/ч, което за времето си било немислимо постижение. Но за подобна задача се изисквало и специално оборудване. Най-отличителната черта на локомотива от неговите съвременници е аеродинамичната му форма. По това време авиацията се е развивала много бурно и законите на аеродинамиката вече са били много познати на инженерите. Mallard 4468 бил изпълнен с оглед на най-добрите практики в тази сфера.
Заоблените форми почти не се нарушавали дори и от комина, който съвсем леко се показвал над останалата част от корпуса на машината. Панелите били монтирани на специално скеле, прецизно изградено около котела на локомотива. Страничните обтекатели покривали дори и горните краища на колелата. Погледнат отстрани локомотивът ясно показва капковидната си форма, която го прави идеално обтекаем. Инженерите вложили големи усилия да направят и тендера с идеално гладки стени, така, че да няма какво да пречи на въздушния поток да преминава покрай машината и да не я забавя.
Най-бързият парен локомотив Mallard 4468 бил с дължина от 21,34 метра. Наред с футуристичната си аеродинамична форма то бил оборудван като всеки нормален локомотив с буфери и винтови спрягове. Парният котел можел да вдигне налягане до 17 атмосфери, като предавал парата към три задвижващи цилиндри. Спирачната му система също се задействала от парата с цел по-бързо действие и улесненение на машинистите.
Рекордът
До опита на Mallard 4468 рекордът за скорост във Великобритания бил 114 мили в час, но Грeзли подбрал опитен екипаж, който при първоначалните си опити достигнал скорост от 120 мили в час. По време на рекорда зад локомотива бил закачен специален вагон, който да записва параметрите на движението.
Рекордът е постигнат на 3 юли 1938 г. на главната линия на Източното крайбрежие, а най-високата скорост е регистрирана на миля 90, между Литъл Байтъм и Есендин. Най-бързият парен локомотив Mallard 4468 чупи рекорда от 1936 г. на Германия с постижение от 124.5 мили в час (200.4 км/ч). Mallard достигнал скорост от 126 мили в час или 203 км/ч.
Първоначално рекордът не бил признат, защото локомотивът поддържал скоростта само за съвсем късо разстояние. Според машиниста Джоузеф Дъдингтън (Joseph Duddington), който управлявал локомотива по време на рекорда, машината поддържала върховата скорост в продължение на четвърт миля.
Рекордът остава ненадминат и до днес, като най-близкото постижение е споменатият предишен рекорд Световният рекорд на Маларда никога не е бил надвишен официално от парен локомотив. Най-близкото хостижение е на споменатия предишен рекорд постигнат с немски локомотив клас 05. През 1936 г., 05 002 достига 200.4 км / ч (124.5 мили в час) между Хамбург и Берлин.
След рекорда най-бързият парен локомотив Mallard 4468 продължил да служи в железниците като през Втората световна война се наложило синият му цвят да бъде заменен с черен, за да не пострада при някой от нощните рейдове на Луфтвафе. Mallard бил използван до 1963 г., като за цялата си кариера изминал 2.4 милиона мили, винаги носейки номер 4468 от двете страни на корпуса си. Към момента рекордьорът е изложен в транспортния музей в Йорк.
Няма коментари