Първата космическа станция Салют 1 е изведена в ниска околоземна орбита от ракетата носител Proton-K на 19 април 1971 г. Създадена е в СССР по програмата за граждански орбитални пилотирани станции “Дългосрочна орбитална станция” (ДОС). В същото време е течала и програма за станции с военно предназначение, наречена “Орбитальные пилотируемые станции” (ОПС).
Първата космическа станция Салют 1 всъщност е рожба на секретен проект за военна космическа станция, наречен Алмаз, който започва през 1966 г., като първото изстрелване било планирано за началото на 70-те години. По проект Алмаз се състоял от 20-тонен модул, който трябвало да бъде посещаван периодично от екипажи от 2 до 3 космонавти, транспортирани с вача създадения кораб Союз.
В отговор на успешното кацане на Аполо 11 на Луната през юли 1969 г. съветското правителство решава да разработи първата в света гражданска околоземна орбитална космическа станция. През февруари 1970 г. те одобрили програма за използване на създадения вече корпус за Алмаз като база и добавяне на компоненти като орбитални маневриращи двигатели и слънчеви батерии от кораба Союз.
Целта е била да подготвят космическата станция за изстрелване за по-малко от 18 месеца, или около две години по-рано, отколкото би бил готов по-сложният Алмаз.
Устройство
Първата космическа станция Салют 1 се състояла от три отсека – агрегатен, работен и преходен, към който се скачвали корабите Союз.
Първата космическа станция Салют 1 била с маса 18,6 т (включително масата на научната апаратура – 1,5 т.). Дължината на цилиндричната част била 13,1 м, максималният диаметър – малко над 4 м. За осигуряване на станцията с електрическа енергия към нейния корпус били монтирани две секции слънчеви батерии с дължина 10 м и площ 33 м².
Работен отсек – сърцето на първата космическа станция Салют 1, представлявал цилиндър с диаметър 2,9 м. и дължина 3,5 м.), свързана с конусен преходник с цилиндър с диаметър диаметър 4,15 м. и дължина 2, 7 м.). От вътрешната страна на корпуса на големия цилиндър била монтирана рамкова конструкция, върху която били закрепени различни агрегати.
Вътрешното пространство в рамката имало квадратно сечение, което се явявало обитаемата зона за екипажа. Вътрешната рамка била покрита с разглобяеми панели, за удобство, оцветени в различни цветове (условни «под», «таван» и «стени»).
В цилиндричната част с малкия диаметър били разположени централен пулт за управление на станцията, зона за отдих, места за съхранение и приемане на храна, спални места. От външната му страна се намирали радиаторите на системата за терморегулация, извличащи излишното количество топлина.
В цилиндричната част с големия диаметър били разположени научното оборудване, спортни тренажори, предназначени за корекции на отрицателното влияние на безтегловността върху организма на космонавтите, душ и в отделно изолирано отделение — космическа тоалетна.
Агрегатният отсек бил монтиран към задния край на цилиндра с голям диаметър на работния отсек. В него се намирали коригиращите двигатели с горивни резервоари, както и двигателите за ориентация и техните резервоари.
Коригиращаите двигатели били взети от кораба Союз и работеща на двукомпонентно висококипящо ракетно гориво (двуазотен тетраоксид + асиметричен диметилхидразин).
Двигателите на системата за ориентация били също от Союза и работели с еднокомпонентно гориво (прекис на водорода). В сравнение с корабите Союз обемът на горивните резервоери бил увеличен два пъти.
Преходният отсек е монтиран пред цилиндра с малък диаметър на работния отсек. Диаметърът му е 2 м, дължината му е 3 м. Между преходния и работния отсеци имало херметичен люк. В предния край на преходния отсек имало пасивен възел за скачване с херметичен люк. През него ставало преминаването в космическия кораб Съюз. В отсека също така имало и научни прибори.
Двете секции слънчеви батерии са били монтирани към преходния и към агрегатния отсеци.
Газовият състав на атмосферата на борда на първата космическа станция Салют 1 е поддържан идентичен със земния, с нормално налягане и температура. Въглеродният двуокис образуван при дишането на космонавтите, се поглъщал в регенеративни патрони, при протичащата химическа реакция в които се отделял кислород.
Експедиции
Първата експедиция на борда на първата космическа станция Салют 1 започнала на 24 април 1971 г. с кораба Союз-10 с екипаж В. Шаталов, А. Елисеев, Н. Рукавишников. За съжаление се оказа неуспешна, поради проблеми със скачването.
Втората експедиция на борда на първата космическа станция Салют 1 започнала на 6 юни 1971 г., когато кораба Съюз-11 с екипаж командир Г. Т. Доброволски, борден инженер В. Н. Волков и инженер-изпитател В. И. Пацаев се скачва успешно със станцията (на 7 юни в 10:00 часа).
При влизане в станцията екипажът усановява, че въздухът е силно задимен. След ремонт на вентилационната система космонавтите прекарали следващия ден обратно в Союз-а, чакайки въздухът да се регенерира.
Космонавтите остават на станцията 22 дни и въпреки някои извънредни ситуации (избухва пожар, който е ликвидиран), успешно завършват полетната програма.
На 29 юни е извършено разкачване и след подаване на спирачен импулс космическият кораб започна спускането си от орбита. Втората експедиция завършва трагично. Въпреки успешното разкачване, след отделянето спускаемият апарат се разхерметизира и екипажът загина по време на фазата на спускане и кацане.
Това е най-голямата загуба в съветската и руска космонавтика.
Първата космическа станция Салют 1 прекарва 175 дни в орбита и на 11 октомври 1971 г. е насочена от управлението на полетите в плътните слоеве на атмосферата, където изгаря.
Няма коментари