Първият хечбек Рено 16 / Renault 16 е представен през 1965 г. и е автомобил, който дава начало на една нова ера в живота на четири колела. Неговото купе с възможността си за лесна преустройка на вътрешното пространство от пътническо в товарно и обратно го превръщат в универсално превозно средство. Френският автомобил не е нито седан, нито комби, а нещо съвсем ново за 60-те години, а имено – хетчбек. Явява се наследник на спрления от производство през 1960 г. Renault Frégate.
Конструкция
Първият хечбек Рено 16 / Renault 16 е оборудван с двигател с алуминиев блок, който бил лек и икономичен за времето си. Разположен е надлъжно, зад предната ос, което е нетипично за автомобили с предно предаване, но тази концепция оставяла достатъчно място под предния капак и за резервното колело. През периода на производства са предлагани три различни двигателни модификации, като всички те са бензинови с течно охлаждане и мощности от 55 до 93 к.с. Двигателят е Renault Cléon-Alu, а влаганите в модела модификации са A1K 1.5 L (1,470 cc), A2L 1.6 L (1,565 cc) и A2M/A3M I4 (1647 cc).
Първият хечбек Рено 16 / Renault 16 бил оборудван с три вида скоростни кутии. Клиентите можели да избират между тристепенна автоматична, четиристепенна и петстепенна ръчни предавателни кутии.
Окачването на предните колела било с надлъжни торсиони. Задното окачване също било торсионно, но при него усукващите се греди били разположени напречно и максимално дълги, заради което лявото колело било изместено със 6.7 см. но-назад от дясното. Това не пречело на поведението на автомобила, а затруднявало леко единствено техническите прегледи, защото за да мине теста на спирачките, автомобилът трябвало да застане косо спрямо валовете.
Скоростният лост бил качен до волана. Кормилното управление се осъществявало посредством зъбна рейка, което за времето си представлявало иновативно решение. Спирачките били в класическата конфигурация за тогавашната епоха – дискови отпред и барабанни отзад.
Купето се произвеждало единствено в конфигурация с пет врати. Покривът бил тип пагода с издигания в двете страни. Там били вложени и носещи греди, които допълнително го заздравявали. Големите стъкла осигурявали отлична видимост на водача и на пътниците във всички посоки. В зависимост от оборудването теглото на автомобила варирало от 980 до 1060 кг. Дължината била 4240 мм., ширината – 1628 мм, а височината – 1450 мм. Междуосието било от ляво 2,720 мм., а отдясно – 2.650 мм., поради споменатото изместване при задното окачване.
В интериора на по-луксозните версии се срещали екстри, като електрически стъкла и подлакътник с жабка, между двете предни седалки. Макар и с дължина от 4,24 м. и ширина 1,63 см. mървият хечбек предлагал достатъчно място за четиричленно семейство и багаж.
Създаване и модификации
Твърди се, че първият хечбек Renault 16 бил създаден като отзвук от бейбума във Франция от 60-те години. Тогава ръководството на френската компания взело решение, че трябва да създаде средноголям автомобил, който да предлага максимално много място и който да могат да си позволят млади семейства с деца. За целта обаче бил небходим революционно нов интериор.
Инженерите постигнали седем различни начина, по които може да се конфигурира интериора. При разричните конфигурации обемът на багажника варирал от 420 до 1200 литра. Renault 16 бил много удобен за дълги пътувания. При различните моторизации максималната скорост варирала от 145 до 170 км/ч.
През 1973 г. семейството Renault 16 се разширява с добавянето на модела TX, по-динамичен със своя 1647 cm3 двигател с мощност 93 к.с. и 5-степенна скоростна кутия, както и няколко спортни функции като джантите на R12 Гордини, двойни фарове и малко крило в задната част на покрива.
От 1977 г. изборът бива сведен до два модела (TL и TX), като R16 постепенно трябвало да отстъпи място на новите R20 и R30.
Renault 16 се произвеждал цели 15 години от 1965 до 1980г. във Франция, Австралия, Канада и дори в Югославия, като общият брой на произведените автомобили бил над 1,8 милиона. Първият хечбек става кола на годината в Европа през 1966 г., като това е третият победител изобщо, както и първият френски. Наградата е определяна от европейски автомобилни журналисти.
Няма коментари