Първият ледоразбивач Пайлот

81 / 100

Първият ледоразбивач Пайлот е създаден в Кронщат, Русия през 1864 г. по идея на местния корабособственик Михаил Осипович Бритнев, който търсел начин да удължи периода на корабоплаване между Кронщат и Санкт Петербург.

Още от древни времена моряците се стремят да се борят с леда, препречващ пътя им. Още през XIX в. корабите в Балтийско море с настъпването на замръзването понякога са били оборудвани със специална приставка към носа, наподобяваща нож. Тогавашните представи за преминаване през ледена покривка били свързани с разрязване на леда.

Конструкция

Новаторската идея на Бритнев, имала различен подход. При нея благодарение на специалната форма на носа, корабът се “качва” върху ледената покривка и след това я разбива благодарение на тежестта си. Счита се, че идеята е взаимствал от на поморските лодки – коч (дървени, едномачтови, еднопалубни плавателни съдове от 11-19 век, чийто корпус поради своята форма устоява на налягането на леда).

Той разпорежда да се реконструира един неголям кораб от неговата флота, а именно Пайлот (в превод лоцман) като носът е преправен с добавянето на скосена под 20 ° част. Така на 22 април 1864 г. първият ледоразбивач, с конструкция която остава непроменена до днес е спуснат на вода. На същия ден прави първия си курс от Кронщат до Ораниенбаум (днес гр. Ломоносов) и от този момент нататък сезонът на корабоплаване през годината станал значително по-дълъг и връзката по-редовна.

Въпреки, че първият ледоразбивач Пайлот е много известен, няма много запазени данни за кораба. Първоначалното му предназначение е било буксир – тласкач. Парната машина е развивала мощност от 85 к.с. От 1864 г. до 1880 г. първият ледоразбивач Пайлот е използван като пощенско – пътнически кораб

В началото на ноември 1866 г., когато по-голямата част от Финландския залив е покрита с лед, служители на Морското управление провели сравнителни изпитания на два кораба: първият ледоразбивач Пайлот и кораба Опыт, който имал система от тежести за разбиване на лед. Пайлот печели теста с голяма преднина, но въпреки това комисията заключила, че дизайнът на ледоразбивачи, оборудвани с различни устройства за цепене или рязане на лед е все още обещаващ. Историята по-нататък доказва еднозначно, че това е грешка.

Успех

Успехът и славата на дизайна на ледоразбивачите на Бритнев нараства по време на студената зима на 1870 – 1871 г. Същата зима Елба и акваторията на пристанище Хамбург замръзнали. Корабоплаването спряло, собствениците на корабните компании претърпяли съществени загуби.

В тази ситуация властите в Хамбург решават да закупят конструктивните планове от Бритнев за 300 рубли (което за времето си е било доста солидна сума), след което преработват няколко пристанищни парахода следвайки неговия дизайн и така възстановили навигацията.

Много предприемачи в Дания, Швеция и САЩ последвали също този пример. Впоследствие, в резултат на усъвършенстването на дизайна, различни държави са разработили свои собствени проекти на ледоразбивачи – ледоразбивачи американски тип, ледоразбивачи от тип Хамбург и много други.

Първият ледоразбивач Пайлот получава наследници

Успехът и световното признание на ледоразбивачите на Пайлот подтикнали адмирал Макаров, който бил положително настроен към корабите на Бритнев, към идеята да построи мощен арктически ледоразбивач – известния “Ермак”, който се счита за първия ледоразбивач от арктически клас (Пайлот е правел крайбрежни / каботажни плавания).

Ермак е поръчан на корабостроителница в Нюкясъл, Англия и е спуснат на вода през 1899 г. като остава на служба чак до 1963 г. Парните му машини развивали мощност от общо 9000 к.с. и можел да разбива лед с дебелина до 2 метра.

Един от любопитните факти за Ермак е, че учавства и в двете световни войни, като по време на ВСВ на него биват инсталирани две 102-мм, четири 76-мм оръдия, четири 45-мм зенитни оръдия и четири картечници. Участва в евакуацията на гарнизона на полуостров Ханко и островите на Финландския залив, ескортира кораби за обстрелване на вражески позиции и довежда подводници на бойни позиции.

Първият ледоразбивач Пайлот  получава и събратя. През 1875 г. в корабостроителницата на Бритнев е построен вторият кораб от този тип “Бой”, а през 1889 г. и третият “Буй”. През 1880-те години Ораниенбаумската параходна компания построява ледоразбивачите “Луна” и “Заря” следвайки същата конструкция, но с по-мощни двигатели от 250 к.с.

Няма коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.