Планиращ летящ танк Антонов А-40 КТ

Антонов А-40 КТ (Крылья Танка) е съветски прототип на планиращ летящ танк. През 30-те години на XX в. добива популярност идеята за спускане на десантни танкове и други бронирани военни машини в тила на врага. В Германия са разработвани огромни планери, способни да носят в товарния си отсек леки танкове, или други леки машини. В Русия имало разработки за преработване на бомбовият отсек на големи бомбардировачи, така че да може да транспортира леки танкове.

В САЩ по врене ва Втората Световна Война също има интересна разработка за летящ джип наречен Hafner Rotabuggy на принципа на роторното хвърчило.

Устройство

Съветският прототип на планиращ летящ танк Антонов А-40 КТ (Крылья Танка) е десантен танк, чиято цел е била да бъде теглен от моторен самолет до 20 – 25 км. от мястото на приземяване, след което да бъде откачен, да планира безшумно и да се приземи в тила на врага, за да окаже подкрепа на десантни или партизански части.

Бюрото Антонов разработва биплан, конструиран от дърво и плат с опашка поддържана от две рамена, който е монтиран на танк Т-60. Механизмът за освобождаване на танка от планера е позволявал това да става без пилотът да напуска танка. Танкът е олекотен чрез премахване на части от бронята, въоръжението, фаровете и е зареден с минимално количество гориво. Прототипът на планиращ летящ танк е тестван през 1942 г. но се оказал неработещ. Причината за неуспеха е се е криела в липсата на достатъчно мощен теглещ самолет.

Тестове

Преди тестовия полет са проведени експерименти при които прототипът на планиращ летящ танк е теглен по писта с висока скорост, за да се тестват окачването и веригите при скорости над 100 км/ч. (нормалната скорост на Т-60 е била 45 км/ч.). Имало е също така и няколко експериментални отлепяния от земята за тестване на системата за управление.

При тестовия полет (2.09.1942 г.) теглещият Туполев ТБ-3 успява да достигне височина само от 40 м. и скорост от 130 км/ч. При опит за увеличаване на скоростта и набиране на височина се налага да освободи прототипа на планиращ летящ танк преждевременно поради прегряване на двигателите и опасност от катастрофа. След пускането десантният танк се приземява успешно, освобождава се от планера и се връща самостоятелно в базата. Пилотът провел тестовия полет (известният тогава летец-изпитател Сергей Анохин) е минал кратък курс по управление на танк. Той е трябвало малко преди кацането да запали двигателя и да задвижи веригите, за да може танкът да се приземи гладко.

Управлението на полета е било доста оригинално – накланянето на оръдието е управлявало холизонталния стабилизатор, а въртенето на кулата е управлявало елероните. Екипажът е бил от двама души – командир-стрелец и водач-пилот. Въоръжението се е състояло само от 12.7 мм картечница, с която е стрелял командира на танка.

Преимуществото на десантен танк който каца с планиране пред пускане с парашут е, че при първото екипажът е в танка, докато при спускане с парашут, екипажът се спуска отделно от бронираната машина и е уязвим докато стигне до танка.

Технически данни

Източници
hobbyport.ru l redtanks.bos.ru l unidevices.blogspot.ch