предпазният колан

Както всяко друго изобретение, така и предпазният колан претърпява голямо развитие, за да добие познатия си днес вид. Той е и най-доброто средство за пасивна безопасност, като при удар не позволява на тялото на пътника да се удари в елементи на автомобила, разположени пред тях, или отстрани. Също така предпазва пътниците от изпадане от автомобила при преобръщане.

Изобретяване

Предпазният колан е изобретен от британския инженер Джордж Кейли (George Cayley) в средата на XIX век за неговия безмоторен самолет.
Първият патент за автомобилен предпазен колан в САЩ е издаден на Edward J. Claghorn от Ню Йорк, Ню Йорк, на 10 февруари 1885 г. В описанието на патента се казва: “предназначен за поставяне на човек и снабден с куки и други приставки за закрепване на тялото на човек към неподвижен предмет”.

Към началото на 20-ти век предпазните колани се появяват и в състезателните автомобили. Тогава още никой не се и представял, че един ден ще станат задължителни за всички автомобили.
През 1946 г. неврохирургът В. Хънтър Шелдън допринася осезателно за развитието на предпазните колени с идеята си за прибиращи се колани.

През 1955 фирмата Форд поставя, като допълнително оборудване, предпазни колани на избрани свои модели. До тогава колани са поставяни само от дилърите на автомобили или са купувани и монтирани допълнително от клиентите. Тези колани обаче били двуточкови и обхващали само долната част на човешкото тяло. Този тип колан се оказал недостатъчен, за да предпази пасажерите от тежки наранявания при удар на автомобила. В някои случаи дори им нанасяли допълнителни порежения.

Волво и предпазният колан какъвто го познаваме днес

Полагайки много усилия в автомобилната безопасност фирмата Волво наела през 1958 г. авиационния инженер Нилс Болин (Nils Bohlin). Неговата задача била да усъвършенства предпазния колан. Интересен факт е, че до този момент той разроботвал катапултни кресла за авиационното подразделение на СААБ. Изведнъж от него се поискали да се съсредоточи върху устройство, което да задържи човека в автомобила, а не да го изтреля във въздуха.
Шведският инженер си давал ясна представа, че за да укрепи и горната част на тялото то той трябвало да увеличи точките за закрепване на предпазният колан. Първоначално той смятал, че коланът трябва да е с Y-образна форма. При този вариант две от точките на колана били разположени зад раменете, а третата точка била пред скута на пасежера. Това бил особено неудачен вариант най-вече за мъжете, които рискували да получат тежки наранявания, използвайки предпазния колан.

Вторият вариант, който ни е познат и до днес, бил с V-образна форма, като две от точките били поставени на колонката от едната страна на пасажера, а третата закрепена ниско към пода от другата му страна. По този начин една част от колана минава хоризонтално през корема, а другата преминава диагонално през торса. Така се покрива максимално голяма площ, с което намалява контактното налягане между колана и тялото и съответно травмите при удар са по-малки. В процеса на разработките се оказало и много важно предпазният колан да може да се разкопчава и закопчава бързо и лесно.

В крайна сметка през 1959 г. Фирмата Волво представя на пазара триточковия колан като стандартна част от оборудването на своите автомобили.

Масово приложение

С напредване на времето триточковият колан, освен че става сериен в новите автомобили, той става и задължителен за употреба от пътниците в автомобилите.
Първите триточкови колани били съвсем обикновени и се притягали с помоща на катарама. В последствие се появяват и инерционните колани, които се натягат при рязко движение напред от страна на пътника. Освен това се появява и възможност за регулиране на височината на най-високата точка на предпазния колан. За по-голяма сигурност в края на 80-те инженерите започват да монтират пиропатрони в механизмите за обтягане, които се детонират при удар и притискат пътника към седалката.

С напредване на електрониката започва монтирането на сензори, които отчитат, че коланът не е закопчан и предупреждават със звуков и светлинен сигнал. При автомобилите от по-висок клас коланите се притягат допълнително щом автомобилът потегли, като задържат по-добре пътниците към седалките. В състезателните автомобили се използват 5 или 6 –точкови колани. Тяхното поставяне и регулиране изисква повече време, но при нужда се откопчават за части от секундата.

Като основно средство за лична безопасност предпазният колан е много отговорен елемент, който трябва да отговаря на редица изисквания и стандарти. Именно за това материалите, от които са изработени коланите са специални и шевовете по тях се извършват по специална технология с висока прецизност.

Сухопътни неща

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *