проект звено

Проект “Звено” е разработка от 30-те години в Съветския съюз и представлява проект за летящ самолетоносач. Периодът между двете световни войни е използван, както от победители, така и от победени за разработване на нови оръжия.

Проект “Звено” (от руски – връзка), представлявал голям самолет, към който са прикрепени изтребители, например И-16, които да могат да се отделят от големия самолет по време на полет. По този начин можело да се достигне двойно увеличение на обхвата на изтребителите и осигуряване на защита на бомбардировачите дълбоко в тила на врага. За увеличаване на радиуса на действие на изтребителите имало и други идеи, като създаване на двумоторни изтребители, подкачване на външни резервоари и теглене на изтребителите на буксир от бомбардировача.

Конструкция

Авиационният конструктор Вахмистров предложил вариант, при който изтребителите били окачени директно към бомбардировача. В началото той планирал за основен самолет да използва ТБ-1, но в крайна сметка моделът ТБ-3 се оказал значително по-подходящ. Първият полет с ТБ-1 се състоял в последния ден на 1931 г. Върху крилата са били прикачени два изтребителя И-4, едения от които е управляван от Чкалов. Общото тегло на пълната конфигурация било 8180 кг, като откачането на изтребителите било възможно на височина от 1000 м. и скорост от 160 км/ч.

През 1934 г. се провежда и изпитателен полет с модела ТБ-3, като на него са подкачени три самолета И-5. Този вариант получава означението Звено-2. При следващия вариант изтребителите пак били 3, но от модела И-Z. При един от тестовите полети станал инцидент с жертви, което наложило да се търси вариант с други изтребители.

При варианта Звено-5 изтребителят под фюзелажа на самолета майка се закачал след излитане, като догонвал основния самолет и с много голяма точност закачал специална кука за стойка на бомбардировача, след което бил издърпван към фюзелажа му. През август 1934 г. е тествана конфигурация с окачени 5 самолета. Два И-16 под крилата, два И-5 над крилата и един И-Z под фюзелажа.

ТБ-3

Самолетоносачът на проект “Звено” – ТБ-3 имал внушителни за времето си размери. Дължината му била 24 метра, а размаха на крилата 39 метра. Самолетът бил разработен от големия съветски авио конструктор Туполев. Първоначално за задвижването му били използвани двигатели Curtis V-1570 Conqueror с мощност 600 к.с., които в последствие били заменени от двигатели BMW VI с мощност 730 к.с. Съветите започнали да произвеждат по лиценз тези 12-цилиндрови двигатели под означението М-17. Първите серийни бройки на самолета били оборудвани именно с тях.

Тъй като ТБ-3 изначално бил бомбардировач, можел да носи освен изтребителите и 28 бомби по 50 кг или 4 бомби по 250 кг. За самозащита екипажът можел да разчите на 4 картечници с калибър 7,62. Максималната му скорост не била висока и достигала само 180 – 190 км/ч.
В процеса на изпитания единствената слабост, която показал самолета бил единствено дългия разбег на излитане. Това обаче не била основателна причина проектът да се прекрати. Разработката му продължила и към началото на Втората световна война той бил въведен в редиците на червената армия.

Военно приложение

Командването на Черноморския флот решило, че този самолет е подходящ за нанасяне на удари по цели на територията на Румъния. Основно били атакувани съоръженията за съхранение на нефт в Констанца и нефтопровода Плоещ-Констанца. До момента в който не се стигнало до атаки по мостове над Днепър проектът Звено бил напълно успаешен, но тогава два изтребителя И-16 влезли в бой с немски Месершмит 109 и били свалени.

Проект Звено изглеждал много иновативен в началото на 30-те, но още в началото на Втората световна война се видяло, че основният самолетоносач и изтребителите са морално остарели и трудно могат да дадат отпор на по-модерните вражески самолети.

Самолети

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *