Разузнавателният хеликоптер Westland WG.33

Автор: C. Deegan, 2011


77 / 100

Разузнавателният хеликоптер Westland WG.33 е микрохеликоптер с доста нетрадиционна форма. Всъщност прилича на летяща чиния. В средата на 70-те години британският производител на хеликоптери фирмата Westland започва работа по разработка на разузнавателен вертолет с названието WG.33. През 1977 е построен макет в мащаб 1:1, който да привлече потенциални купувачи.

Конструкция

Идеята на инженерите от фабриката в Йоувил била да създадат микрохеликоптер, който да се използва за разузнавателни мисии. За целта разузнавателният хеликоптер Westland WG.33 бил с изцяло кръгло тяло, подобно на летяща чиния.

Диаметърът на фюзелажа бил само 2 метра. За да се запазят компактни габаритите не се предвиждала опашка, която да носи контравинт, а машината трябвало да се задвижва посредством два коаксиални носещи винта, които да се въртят в противоположни посоки, подобно на съветските вертолети Камов.

Витлата били двулопатни и с диаметър 5 м. За задвижването се предвиждал турбинен двигател Plessey Meon на Plessey Dynamics. Предвиждал се и вариант с бутален двигател с един или два цилиндъра.

Разузнавателният хеликоптер Westland WG.33 имал максимално опростен колесник. Той се състоял от две колела в задната част и пружинираща шина, която се подавала пред носа на необичайния летателен апарат. Една от поставените цели била управлението да е достатъчно просто, за да може да се управлява от слабо квалифициран пилот. За екипажа били предвидени две места, едно до друго, от които имало отлична видимост във всички посоки.

Предвиждало се максималната излетна маса да бъде само 500 кг. трябвало да може да развива максимална скорост от 157 км/ч, а круизната му скорост да бъде 130 км/ч. Заради миниатюрните си размери бил наричан чинийката. Цената му трябвала да бъде по-малка от 30 000 паунда. Разузнавателният хеликоптер Westland WG.33 се базирал на опита, придобит от разработките на дистанционноуправляеми разузнавателни вертолети.

Край на проекта

Британското министерсво на отбраната обаче не проявило интерес към проекта и през 1979 г. работата по него била прекратена. Никога не бил построен летящ прототип, а макетът бил надлежно прибран във военен склад, преди да бъде изложен в хеликоптерния музей в Уестън сюпър Меър през 1980 г. когато проектът бил разсекретен.

Няма коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *