SAAB J 35 Draken е шведски изтребител-прехващач, произвеждан от SAAB AB в периода 1955 – 1974 г. Отличава се с интересен и иновативен дизайн и е първият шведски свръхзвуков изтребител.
Разположена съвсем близо до Съветския съюз по време на Студената война и не бъдейки член на НАТО Швеция трябвало да гарантира сигурността си с изтребители собствено производство. Конструкторът Ерик Брат бил натоврен с нелеката задача да създаде наследник на SAAB 29 и нощния изтребител SAAB 32 Lansen.
Конструкция
От стратегическа гледна точка способността на даден изтребител да излита и каца на нетрадиционни писти, като обикновенни шосета е от голяма полза за армията, която го използва. Именно тази концепция, заложена в конструкцията на SAAB J 35 Draken се превърнала в стандартно ицискване за всички следващи изтребители на скандинавската държава.
Крилото на самолета било изключителна иновация за времето си. To било с двойна делтовидна форма, тоест било разделено на две части с различна стреловидност. В предната част крилото било с ъгъл 80 градуса за по-висока скорост, а задната част била с ъгъл 60 градуса, благодарение на което самолетът можел да се управлява при ниски скорости на ниски височини. Крилото и фюзелажът на SAAB J 35 Draken са като едно цяло и трудно можело да се определи къде завършва едно и къде започва другото.
Елементите за управление на полета се състоят от кормило, заедно с вътрешни и външни елевони, като външните секции са снабдени с тежести за баланс на масата. Всяка повърхност се управлява от тандемен хидравличен крповдигач, който е свързан към отделни вериги.
Тъй като тази концепция не била тествана дотогава, в процеса на проектиране е сглобен тестов прототип с размер два пъти по-малък от оригинала, с цел тестване на аеродинавичната схема. Този самолет носел означението SAAB 210 и бил наречен малкия дракон.
Опашното оперение се състояло дамо от един вертикален стабилизатор. Дракен бил дълъг 15,34 м, а размахът на крилата бил 9,42 м. Празен той тежал 8,25 т., а с пълно бойно снаражение масата му достигала до 16 тона при някои варианти.
Далечината на полета достигала 1763 км, благодарение на вътрешните резервоари с вместимост 3000 л. Самолетът можел да се издига на 18 300 м. Колесникът на SAAB J 35 Draken се състоял от три опори, една от които била в носа и две били под крилата до фюзелажа.
Заради късите стойки на колесниците самолетът стоял много ниско над пистата и при излитане и кацане имало реална опасност опашката да закачи твърдата повърхност и да доведе до тежък инцидент. За да се избегне подобна злополука инженерите поставили още една допълнителна опора в задната част, която се състояла от стойка с две малки колела. Тя също се прибирала по време на полет.
Фюзелажът на SAAB J 35 Draken се състои от две секции, предна и задна, съединени с болтове. Предната секция, съдържала част от всмукателните канали и конструкцията на крилото, радара за управление на огъня, пилотската кабина, носовата част на шасито, интегрирани резервоари за гориво и различни системи.
Задната част, която е произведена като един елемент заедно с останалата част от вътрешното крило, съдържа двигателя и форсажната камера, горивни резервоари тип торба (bag-type), въоръжение, основен колесник и други системи.
Двигателят бил шведски Svenska Flygmotor RM6B/C, произвеждан по лиценз на Rolls-Royce Avon. Той бил оборудван и с авариен стартер. В носа на самолета била монтирана и APU турбина, която се задвижвала от въздушния поток и при отказ на основния генератор била в състояние да осигури необходимата електрическа енергия на борда на самолета.
По-късните версии на SAAB J 35 Draken били оборудвани с парашут, който да скъси пробега – дистанцията, необходима при кацане. Draken можел да се презарежда с гориво и муниции за по-малко от 10 минути и то от персонал, който не бил с особено висока квалификация.
Въоръжение
Основното въоръжение било външно и се състояло от до четири ракети въздух-въздух AIM-9 Sidewinder окачени на твърди точки под крилата и фюзелажа. Алтернативните полезни товари включват разнообразие от бомби и ракети, заедно с възможност за инсталиране на чифт 30 mm оръдия, разположени във всеки от вътрешните панели на крилото.
На мястото на оръдията можели да се монтират допълнителни резервоари за гориво, заемащи същото пространство. За въздушни разузнавателни мисии под фюзелажа могат да се носят различни контейнери с камери.
Пълноразмерният прототип на SAAB J 35 Draken полетял за пръв път на 25-ти октомври 1955 г. Първият самолет бил приет на въоръжение през следващата година. Рекордът за постигне на скорост два пъти по-голяма от тази на звука се състоял на 14 януари 1960 г. За него бил използван J 35 B с леко модифициран двигател Rolls-Royce Avon Mk.48A.
Първият самолет изпълнил маневрата “кобра”
SAAB J 35 Draken бил първи в авиацията в много оотношения. Той бил първият свръхзвуков западноевропейски боен самолет. Той бил и първият самолет с двойно делтовидно крило. Именно благодарение на тази конструктивна особеност той бил и пътвият самолет, който можел да изпълнява фигурата кобра от висшия пилотаж.
SAAB J 35 Draken бил и един от първите самолети от западния блок, които можели да достигнат скорост Мах 2. По време на студената война се смятало, че драконът като изтребител-прехващат бил един от най-добрите във въздушен бой от своята ера.
Поради липса на опит по отношение на новия тогава дизайн с безопашно двойно триъгълно крило, самолетът се характеризира с известна нестабилност, затрудняваща приземяването на ранните версии. Дизайнът също позволявал на самолета да влезе в “super stall”, или “свръх срив” което може да се опише като неконтролируемо зависване, засягащо самолети със специфични конфигурации на крилата при голям ъгъл на атака.
Поради това пилотите на SAAB J 35 Draken били обучавани да предотвратяват свръхсривове и това обучение довело до разработването на маневрата “кобра”. Кобрата се изпълнява чрез влизане в контролирано състояние на супер срив, достигане на висок ъгъл на атака и след това рязко намаляване на ъгъла на атака, за да се противопостави на срива.
Това принуждава корпуса на самолета да действа като въздушна спирачка за няколко секунди, което бързо намалява скоростта. Така шведските военновъздушни сили са първите, които са открили и разработили маневрата “Кобра”, противно на разпрастраненото схващане, че това е Пугачов (който я прави 20 години по-късно).
Шведите наричат маневрата kort parad, което означава „късо париране“. Първоначално е била използвана по време на обучение, за да научи пилотите как да се противопоставят на супер сривове, но също така е получила разпространение като бойна маневра, която би довела до подминаване от срана на преследващия вражески изтребител, което позволява на пилота да излезе в позиция за атака отзад.
Въпреки успешната си концепция самолетът бил продаван само в Европа. Държавите, които се доверили на SAAB J 35 Draken били Швеция, Дания, Финландия и Австрия. Общо за периода от 1955 го 1974 г. били произведени 651 броя.
Поради високи разходи за поддръждка Шведските ВВС пенсионирали последния екземпляр през 1999 г. Австийците го използвали най-дълго, като изпратили в заслужена почивка своя верен пазач чак през 2005 г. Някои от Датския машини след военната си служба били изпратени в САЩ за подготовка на пилотиизпитатели.
Няма коментари