Самоходното противотанково оръдие Фердинанд е създадено от Фердинанд Порше след няколко предишни неуспешни опита да построи тежка бронирана машина. Машината, носела означението Sd. KfZ 184, но станала по-популярна с името Ferdinand, в чест на своя създател и влязла в серийно производство. По-късно, след някои подобрения е прекръстено на Elefant (слон)
Конструкция
Самоходното противотанково оръдие Фердинанд имало корпус разделен на три секции. В предната част били местата за механик-водача и радиста, като и двамата влизали в машината през два люка, които се отваряли нагоре. Люкът на механикводача бил оборудван с три перископа, като пред лицето му не бил предвиден директен визьор. Визьори с бронирани стъкла и подсилени рамки били предвидени от двете страни на корпуса.
Задвижване
Самоходното противотанково оръдие Фердинанд се задвижвало първоначално от два бензинови двигателя Porsche с въздушно охлаждане и мощност от по 300 к.с. и два електрогенератора марка Siemens-Schuckert 500 kVA, които пък от своя страна захранвали два електродвигателя Siemens 230 kW.
Впоследствие, след подобрениятя двигателите Porsche били заменени с Maybach HL120 TRM, с водно охлаждане и мощност от по 320 к.с.при 2600 оборота в минута. Те работели с 74-октанов бензин. За охлаждането им били необходими 37 литра течност, разпределена в два резервоара.
С опита си от предходните две зими в Русия германските инженери обърнали специално внимание на масления радиатор, така че да не затруднява стартирането на двигателя в студено време. Те създали прост байпас, лойто да отклони потока от топла вода през масления радиатор, така, че да го загрее по-бързо.
Всеки горивен резервоар побирал по 475 литра, общо 900. Това количество, обаче не било достатъчно за изминаване дори на 100 км. Самоходното противотанково оръдие Фердинанд тежало 65 тона.
Разходът на гориво бил изключително висок – 670 л. на 100 км. по шосе и 900 л. на 100 км. попресечен терен. Максималната скорост била съответно 30 км/ч и 10 км/ч.
Механик водачът на самоходното противотанково оръдие Фердинанд разполагал с два лоста, с които контролирал електродвигателите и завиването. Освен това в краката му били поставени два педала, единият от които служел за ускорение, а другият задействал барабанните спирачки. Допълнителен лост задействал ръчната спирачка. Радистът разполагал с радио Fu 5, а при командирските машини комуникацията се осъществявала чрез апарат Fu 8. Батериите за радиото били поставени под седалката на радиста.
Двигателният отсек на самоходното противотанково оръдие Фердинанд бил отделен от останалата част на корпуса посредством огнеупорна метална преграда. Освен двигателите там били монтирани и радиаторите, вентилаторите, както и резервоарите за масло и гориво. Тази компактна конструкция водела до прегряване на отделните агрегати до толкова, че се стигало до избухването на пожари.
Моторният отсек на самоходното противотанково оръдие Фердинанд бил доста тесен и дори рутинни ремонти доста затруднявали механиците. За улесняване на ремонтите плочата над машинното отделение била закрепена с болтове и можела да се сваля. В нея били изрязани и решетките за охлаждане и засмукване на въздух за двигателя. Били монтирани и капаци, които екипажите често оставяли отворени за по-добро охлаждане на агрегатите.
Ауспусите минавали от двете страни на корпуса, като краищата им се показвали дискретно над задвижващите ролке от двете страни. Така изпускателната система била добре защитена, но минусът ѝ бил, че високата температура на изгорелите газове много бързо изпичала греста в опорните ролки и често се налагало често бъдат подменяни.
Окачването на самоходното противотанково оръдие Фердинанд се състояло от шест опорни ролки, събрани по двойки, посредством колена, свързани с надлъжни торсиони. Първоначално ролките били с гумен бандаж, но се износвали прекалено бързо от прекомерното триене с веригите. Този проблем бил решен от д-р Порше, като ги заменил с метални подпружинени колела. Отпред били разположени обтягащите ролки, а в задната част задвижващите.
Диаметърът им бил 920 мм и имали по 19 зъба. Веригите били със ширина 600 мм. Зъбните колела на задвижващите ролки трябвало да бъдат подменяни на пробег между 500 и 900 км., което допълнително затруднявало експлоатацията на този тип бронирани машини. Предните зъбни ролки били оборудвани с барабанни спирачки.
Просветът на самоходното противотанково оръдие Фердинанд бил 50 см. Окачването притежавало и силни и слаби страни. Основното предимство било, че елементите му били изцяло извън корпуса, което отваряло доста пространство във вътрешността. Танкът лесно можел да преодолее окоп с ширина 2,6 метра. Недостатъкът бил, че поради високото тегло на Ferdinand често се повреждали елементи от окачването, а смяната им била почти невъзможна без тежки подемници.
В предната дясна част на самоходното противотанково оръдие Фердинанд било предвидено място за кутия за инструменти. Това обаче се оказала неподходяща позиция и кутията често била повреждана по време на битки. Екипажите често поставяли допълнителни кутии за необходимия им инвентар в задната част на корпуса.
Корпус и оръдие
Самоходното противотанково оръдие Фердинанд не разполагало с въртящ се купол, като 88 милиметровото оръдие Panzerjägerkanone 43/2 било сместено в надстройка, в която били също така амунициите и останалите четири члена на екипажа. Дулото на 88-милиметровото оръдие на Ferdinand било по-дълго от това на по-ранни бойни машини, използващи същия калибър, което значително увеличило скоростта на снаряда, а от там и пробивната му сила.
Оръдието можело да се върти на ъгъл от 28° по хоризонтала и от -8° до +14° надолу/нагоре. То било полуавтоматично с електрически спусък, монтиран на колелото за повдигане. Хидромеханичният буфер и рекупериращите цилиндри били разположени над дулото.
Гилзите изпадали и се събирали в специална кошница, но поради големите им размери пълначите трябвало често да ги изхвърлят от там. В корпуса на Ferdinand се събирали нормално само 40 снаряда. Дори и екипажът да използвал всяко свободно място броят им не надвишавал 50. Според някои автори отделни екипажи можели да съберат дори 90 снаряда, въпреки че не става ясно как.
Надстройката на самоходното противотанково оръдие Фердинанд била изградена от трапецовидни плочи, монтирани под лек наклон за допълнителна защита. Този елемент от конструкцията обаче не бил заварен за останалата част от корпуса, а бил закрепен с болтове. Така при по-тежки ремонти надстойката можела да се демонтира и значително да се улесни работата на механиците.
Предната плоча на надстройката на самоходното противотанково оръдие Фердинанд разполагала с голям отвор, в който била поставена сфера, през която преминавало оръдието. В двета странични плочи имало отвори, запушени с конусни тапи, свързани с вериги. Всеки от членовете на екипажа можел да избута тапата и да стреля от там с малокалибрено оръжие и тя просто да си виси на веригата, а когато било необходимо да бъде издърпана обратно на мястото си.
В средата на задната плоча бил изрязан голям кръгъл отвор, затворен от капак, който от своя страна също разполагал с по-малък кръгъл отвор, затворен от малък люк. През него се извършвало зареждането на машината с боеприпаси. В тази плоча също имало отвори за стрелба.
За изграждането на корпуса на самоходното противотанково оръдие Фердинанд били използвани големи плочи от бронестомана, повечето от които били заварени помежду си, но някои били свързани посредством болтови съединения. Пример за такова закрепване била челната броня в долната част на корпуса.
Покривната плоча не била монтирана хоризонтално, а леко наклонена напред. В нея имало дъгообразен капак, в който бил монтиран перископа на стрелеца. До него се намирал люка на командира, състоящ се от две части. За разлика от повечето немски танкове по онова време командирът не разполагал със собствен купол и видимостта му била силно ограничена.
Отзад в ляво се намирал двуделният кръгъл люк на пълнача. В двата задни края били разположени перископи, с чиято помощ двамата пълначи да могат да наблюдават обстановката около танка. В средата бил монтиран вентилационен порт.
Плочите в челните елементи на танка били с дебелина 200 мм. Всъщност били монтирани две плочи по 100 мм или една 110 и една 90 мм. В останалата част от корпуса дебелината на бронята варирала от 60 до 80 мм. Само тази на покрива била 30 мм.
Основната задача на самоходното противотанково оръдие Фердинанд била борбата с танкове и други бронирани возила, но макар и рядко бил използван и като самоходна гаубица. Някои бройки били оборудвани с правоъгълна зашитна плоча пред основата на оръдието, за да защитава сферата, в която е монтирано оръдието от преки попадения и шрапнели.
Бойно кръщение при Курск
През юни 1943 г. 656-ти полк самоходното противотанково оръдие Фердинанд било изпратено на източния фронт за офанзивата срещу червената армия при Курск. В битката при Куската дъга било бойното кръщение на самоходното противотанково оръдие Фердинанд, като в бой влезли 89 от произведените бройки. Ferdinand бил проектиран да унищожава Т34 зад огневата линия на разстояние до 3 км и се справял доста добре с тази задача. Осново били загубени машини, заради попадане на мина или технически проблем.
Още през първия ден на битката заради попадане на минно поле били тежко повредени 33 бройки. Реално изтеглянето им от бойното поле било много трудно, защото за тегленето на един Ferdinand били необходими поне 5 полуверижни влекача Sd.Kfz.9. Те били небронирани и често ставали жертви на съветската артилерия. Всепак танковете се справяли добре с разрушаването на бронирани машини, дори и с тежките танкове КВ-1.
Проблеми и подобрения
Един от проблемите на самоходното противотанково оръдие Фердинанд бил свързан с мунициите. При някои видове снаряди гилзите засядали в затвора на оръдието и екипажите се опитвали да импровизират със самоделни инструменти, с които да ги вадят от там.
Друг проблем била липсата на картечници, с които са отблъква вражеската пехота да не приближава машината. Отворите отзад и отстрани позволявали на екипажите да използват своите MG34 за самозащита, но такъв отвор в предната част липсвал. Някои танкисти стреляли по врага със своите автомати през дулото на оръдието.
В корпуса на танка се развивала толкова висока температура, заради двигателите, че някои сигнални пистолети се самоактивирали.
Хибридното задвижване на самоходното противотанково оръдие Фердинанд се справяло относително добре. Електрическата инсталация понякога давала на късо, което повреждало радиостанцията и тяговите двигатели. Окачването било неефективно и склонно към повреди. Относително тесните вериги и високото тегло водели често до затъване на машината в калта. Липсата на подходящи превозни средства за ремонт на бойното поле, довела до допълнителни загуби.
След офанзивата на изток всички останали здрави Ferdinand-и, общо 48 на брой, били върнати във фабриката за подобрения. Първите 11 били готови през февруари 1944 г. и изпратени да воюват в Италия. Останалите 37 били завършени през април, след което били насочени отново на изток към Украйна. След това оцелелите машини били изтеглени в Полша, а на края последните оцелели танкове били използвани за защита на Берлин.
След капиталния ремонт самоходното противотанково оръдие Фердинанд вече носело името Elefant (от немски – слон). Тази промяна в означението нямала за цел да отдели реновираните от първоначалните варианти, а била продиктувана от желанието на Хитлер танковете му да носят имена на агресивни животни. При реконструкцията били взети под внимание вече назованите проблеми. При ремонта някои танкове били възстановени след пълното им опожаряване.
Промени
Самоходното противотанково оръдие Фердинанд получило по-широки вериги за подобряване на мобилността. За командира била предвидена купола, породба на тази на StuG III. Тя разполагала със седем перископа за максимално добра видимост на всички страни. Дори и люкът получил процеп, през който да се показва перископ, благодаренеи на който командирът да не се излага на вражески огън.
Над перископите на механик-водача била поставена плоча, която да не позволява на слънцето да го заслепява. Най-видната промяна била появата на картечница в предната плоча на корпуса пред радиста. Подобно на оръдието картечницата била монтирана в сфера, която била допълнително защитена от стомилиметрова плоча.
Бронята около механик-водача и двигателния отсек била подобрена. Повредените двигатели били заменени с Maybach HL 120. По корпуса било нанесено антимагнитно покритие – цимерит. Щитът на оръдието вече бил монтиран заводски. След модернизацията вече можели да се събират 55 снаряда в надстройката. Била подобрена и системата за вътрешна комуникация между членовете на екипажа. С подобренията Elefant вече тежал 70 тона.
Реконструкцията продължила от януари до април 1944 г. Повечето от преоборудваните машини били изпратени в Италия. Малка часто от тях били върнати отново да се бият срещу съветите.
Макар и да се доказало като добър танков изтребител самоходното противотанково оръдие Фердинанд било считано от екипажите на по-лекобронирани машини, като прекалено тежко и неманеврено.
Произведени са общо 91 бройки в периода от март до май 1943 г. като отделно били построени две бройки, наречени Bergepanzer Ferdinand, което ще рече машини за поправка на базата на Ferdinand. Този модел нямал надстройка, естествено и оръдие, а бил оборудван с кран за повдигане на техки елементи за подмяна в полеви условия.
Въпреки всички проблеми и недостатъци, самоходното противотанково оръдие Фердинанд бил най-успешното в класа си през Войната по отношение на победи спрямо загуби, като статистиката показвала, че равносметката била близо 10:1.
Само две бройки оцелели след войната. Съветските войски пленили един Ferdinand, който днес се намира в танковия музей в Кубинка, близо до Москва. Вторият запазен екземпляр бил от вече подобрения вариант Elefant и бил пленен в Италия от американските сили.
Няма коментари