летящо крило k-7

История

През 1929 г. конструкторското бюро на Калинин започва работа по голям междуконтинентален самолет тип летящо крило с работно име К-7. Бъдейки привърженик на конструкция тип летящо крило, Калинин разполага повечето товарни и пътнически отсеци в самото крило.

Конструкция

Първоначално крилото на К-7 е проектирано от дърво, но се оказва че няма нужната здравина и е заменено с конструкция от метал. Самолетът представлявал елипсовидно дебело летящо крило с размах 53 м., ширина 10 м. и дебелина 2.33 м. От него излизат две опашни конзоли с триъгълно сечение носещи вертикалните и хоризонтални стабилизатори.

В централната предна част на К-7 е разположена кабината за управление, където са двамата пилоти, штурман, радист и механик. Помещенията за останалата част от екипажа. пътниците и товара са разположени в централната част на летящото крило с размери 6 х 10 м. и височина 2.33 м. Към крилото са прикачени конзоли с елипсовидно сечение, които съдържат 14 резервоара за гориво.

Първоначално К-7 е проектиран с шест двигателя БМВ, но след това са поставени руски АМ-34 с мощност 750 к.с. всеки. Поради липсата на редуктори и недостатъчната им мощност се наложило монтирането на допълнителен, седми тласкащ двигател в задната част на крилото между опашните конзоли. Конструкцията на шасито позволява самолетът да стои на земята във хоризонтално положение.

Шасито се състояло от две широко разположени талиги с маслено-въздушно окачване на колелата и балонни гуми Goodyear. Всяка талига имала по три колела и е била затворена в обтекател от ламарина, като в лявата е била разположена входната врата и стълбата за качване в самолета.

Варианти

К-7 се е проектирал в два варианта: граждански и военен. Първият вариант предвиждал превоз на 128 пътника на разстояние 5000 км. Предвиждало се е и луксозно изпълнение при което пътниците се разполагат в 8 двуетажни кабини разположени в летящото крило, по 8 човека във всяка – общо 64 спални места. Конструкция на летящото крило давала на механиците възможност за директен достъп до двигателите по време на полет.

Военният вариант представлял нещо като летяща крепост. Предвиждани са 16 огневи точки (осем 20-мм. оръдия и осем 7,62-мм. картечници). За придвижване на двамата опашни стрелци вътре в опашните конзоли имало монтирани колички. Разположението на огневите точки е било такова, че не е имало мъртви зони. Товарът от бомби се е движил в диапазона от 10 до 16 тона, в зависимост от планирана дължина на полета.

Изпитания

През 1932 г. проектът е завършен, а през 1933 г. е готов първият опитен образец на К-7, изработен в Харковския авиационен завод. Първият полет е извършен на 21 август 1933 г. и е счетен за успешен въпреки появилите се вибрации в опашните стабилизатори. На 21 ноември е извършен втори полет за измерване на максималната скорост. По време на заход с пълна мощност на двигателите, опашката се разрушава и самолетът се разбива. Загиват 15 души от 20-членния екипаж.

Въпреки това Калинин получава заповед за построяване на още два прототипа на К-7 – един военен и един граждански със срок за изпълнение 1935 г., а също и нова производствена база – Воронежския авиазионен завод. По-късно заповедта е отменена поради промяна във вижданията на ръководството. Двата полуготови прототипа са консервирани.

Видео

Самолети

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *