Самолетът без крила Leyat Helica

Модел 1921 г.


72 / 100

Самолетът без крила Leyat Helica е първият модел на филмата за производство на автомобили на френския инженер Marcel Leyat. Фирмата е основана през 1913 г., тогава е конструиран и първият модел.

Марсел Лейя мечтаел да създаде самолет без крила или по-точно автомобил, задвижван от пропелер. Според него принципите, които карали самолетите да летят, приложени в конструирането на автомобили, можели да ги направят, ако не друго, поне по-икономични.

Конструкторът разработвал биплани преди началото на Първата световна война и няма нищо чудно, че се е опитал да създаде автомобил, задвижван от пропелер. В неговите очи първите автомобили били много тежки и с лоша аеродинамика, което ги правело особено неефективни. Задвижващите колела също били напълно ненужни според френсия авиоинженер, защото изисквали много тежки и сложни предавателни кутии, съединители, задвижващи валове, диференциали, както и редица други елементи, докато при неговата конструкция пропелерът може да се монтира съвсем близо до двигателя. Друго преимущество било това, че автомобилът нямало да буксува дори и по най-хлъзгавия лед.

Самолетът без крила Leyat Helica носи име, комбинирано от името на фирмата и Hélica, като това название било избрано от гръцката дума за спирала – Helix, от която произлиза и думата хеликоптер. Колата бързо станала известна и под псевдонимът “Самолетът без крила”. В рекламите от онова време гръмко се обявявало, че иновативното и стилно превозно средство било вдъхновено от науката за летене. Освен това целта на този автомобил била да задоволи нуждите от висока скорост на парижкия елит.

Самолетът без крила Leyat Helica нямал класическо метално шаси, а употребата на шперплат и алуминий правели автомобила повече от два пъти по-лек отколкото един Форд Модел Т. Пътниците седяли един зад друг като в самолет. Превозното средство се управлява с помощта на задните колела и колата не е задвижвана от двигател, въртящ колелата, а от гигантско витло, задвижвано от двигател монтиран отпред на купето.

Вдъхновен от авиационните конструкции Лейя създал изключително лек и прост механизъм с лостове, жила и ролки за управление на задните колела, които били завиващи и правели автомобила изключително маневрен. Радиусът на завой бил толкова малък, че обратните завои не били никакъв проблем, но пък при рязък завой вътрешното колело за завоя се отлепяло от земята и задницата става нестабилна.

Варианти

Самолетът без крила Leyat Helica 1913 г.
Модел 1913 г.

Самолетът без крила Leyat Helica претърпява промени през годините на производство (1913 – 1927 г.). Първия си автомобил французинът създал през 1913 г. При него задвижването се осъществявало от 1000-кубиков, V-образен двигател с 18 к.с., марка Harley Davidson. Теглото на целия автомобил било едва 250 кг.

Следващият модел се появил през 1919 г. В обтекаемата му каросерия били предвидени места за двама души, разположени един зад друг, като подобно на самолетите от онова време главите им били на открито и струята от пропелера им съсдавала осезаем дискомфорт. Седалките били изключително просто направени, като хамак. Всяка от тях се състояла от една дебела кожена лента, закачена в задния си край на високо и на ниско в предния. Запалването на двигателя ставало посредством дърпане на въже, подобно на градинска косачка.

През 1921 г. французинът създал модел, от който били построени 30 бройки, като само 23 от тях били продадени. Макар и в малка серия самолетът без крила Leyat Helica е единственият серийно произвеждан пропелеров автомобил в света. Всички останали са достигнали най-много до ниво прототип. Дебютът на автомобила бил през същата година на Парижкия автосалон, където лично Лейя получил над 600 запитвания от потенциални купувачи.

Самолетът без крила Leyat Helica 1987 г.
Моделът-рекордьор от 1927 г.

През 1927 г. самолетът без крила Leyat Helica достигнал до скорост от 171 км/ч, като за времето си това било невъобразимо постижение.

Самолетът без крила Leyat Helica и изобщо тази конструкция имали един огромен недостатък. В предната им част се въртяла с висока скорост огромна перка. Въпреки поставената решетка много хора и животни рискували да завършат трагично попадайки пред автомобила. Освен това при евентуален удар парчетата от дървеното витло можели да се разпръснат като шрапнели и да наранят преминаващите наблизо хора. Видимостта на водача също била ограничавана от перката.

Няма коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.