Самолетът F-111 Aardvark е конструиран от следвайки заданието за самолет, който да може да се използва за прехващане, бомбардировки на средна и голяма дистанция, стратегически бомбардировач с възможност да носи ядрени оръжия, радиоелектронна борба и разузнаване.
Той трябвало и да може да лети при всякакви атмосферни условия, да може да проникне при противника, прелитайки на пределно малка височина, да разполага с отделения за въоръжение и във фюзелажа. Постъпва на служба във ВВС на САЩ през 1967 г. Появяването му довело до повишаване на изискванията към бойните самолети.
Името Aardvark, идвало от африканс и означавало животното тръбозъб, на което приличал с дългата си муцуна и стойката ниско над земята. Австралийците го наричали с по-традиционното име Pig – прасе.
Конструкция
Самолетът F-111 Aardvark бил революционен в много отношения. Той бил първият с динамично променяща се геометрия на крилата по време на полет, автоматизиран радар за проследяване на терена, който помагал при полети с висока скорост на ниска височина и бил свързан с автопилота, както и с реактивни двигатели с форсаж.
Двамата летци седяли един до друг в катапултна капсула по изискване на флота. Имало различни модификации за флота и за военновъздушните сили, като те се различавали в дължината на фюзелажа, радара и въоръжението. Например флотският имал по-къс нос, за да може да се побира в съществуващите тогава подемници на самолетоносачите.
Самолетът F-111 Aardvark бил изработен използвайки различни материали, като алуминий, титан, стомана и композитни материали със структура на пчелна пита. Опашката се състояла от един вертикален стабилизатор и два хоризонтални, които се завъртали около оста си напред и назад.
Стреловидността на крилото варирала между 16 градуса и 72,5 градуса (между напълно разгънато и напълно свито крило). Крилото включва предкрилки и двойни задкрилки с прорези по цялата му дължина.
Самолетът F-111 Aardvark бил дълъг 22,4 м. (основния вариант за ВВС) размахът на крилото в разперено състояние достигал до 19 м., докаро в сгънато положение бил едва 9,8 м. площта варирала от 48,8 до 61,7 квадратни метра. Празен тежал над 21 тона, а с въоръжение надминавал тегло от 37, 5 тона. Максималната излетна маса била 45359 кг.
Самолетът F-111 Aardvark имал максимална скорост на ниска височина мах 1,2 (1472 км/ч), а на голяма височина досигала до мах 2 (2656 км/ч). Обсегът на действие без презареждане с допълнителни резервоари бил 5940 км. Реално това бил първият изтребител, който можел да прелети от САЩ до Европа без презареждане.
Самолетът F-111 Aardvark имал колесник с три опори, като предната била с две колела, а задните – с по едно. Капакът на задните опори бил разположени така, че при отровен колесник служили и като въздушни спирачки.
Самолетът F-111 Aardvark се задвижвал от два двигателя Pratt & Whitney TF30, които били първите в света двигатели с форсаж.
Въоръжение
Самолетът F-111 Aardvark разполагал както с вътрешно отделение, така и с по четири пилона за окачване под всяка половина на крилото. Под фюзелажа нямало възможност за окачване на въоръжение, но можело да се окачва контейнер с инфрачервен прицел AN/AVQ-26 Pave Tack за насочване на бомби и ракети. Pave Tack включва инфрачервен (FLIR) сензор, оптична камера и лазерен далекомер/указател. С пълно въоръжение окачено на пилоните не било възможно да се свият крилата до край.
Самолетът F-111 Aardvark имал бомбен отсек, който можел да носи бомби, подвижно 20 mm оръдие M61 или спомагателни резервоари за гориво. Отсекът можел да побере две конвенционални бомби M117 от 340 кг, една ядрена бомба или учебни бомби.
F-111B за ВМС на САЩ трябвало да носи две ракети въздух-въздух с голям обсег AIM-54 Phoenix. Оръдието имало голям запас от 2084 снаряда, а дулото му било покрито от обтекател. Реално е монтирано по-скоро рядко.
Всяко полукрило е оборудвано с четири подкрилни пилона. Вътрешните два пилона на всяко крило се завъртяли, за да се изравнят с фюзелажа, докато външните два били фиксирани. Всеки пилон имал капацитет от 2300 килограма. На пилоните можели да се окачват различни бомби и ракети. Можело също да се монтират спомагателни резервоари за гориво с капацитет 2300 литра всеки.
Самолетът F-111 Aardvark в тактически вариант бил снабден с раменни релси на четирите вътрешни въртящи се пилона за монтиране на ракети въздух-въздух AIM-9 Sidewinder за самозащита. Австралийските F-111C са оборудвани за изстрелване на противокорабна ракета Harpoon и противокорабна ракета Popeye.
FB-111A можели да носят същите конвенционални боеприпаси като тактическите варианти, но техните пилони на крилата били по-често използвани или за горивни резервоари, или за стратегически ядрени гравитационни бомби. Те могат да носят до четири ядрени ракети AGM-69 SRAM на пилоните.
Приложение
През 1968 г. едно авиационно крило е изпратено за тестнване в бойни условия във Виетнам. Изпълняват 55 нощни мисии, но след загубата на 3 самолета, мисията иим е прекратена.
През 1972 г. отново взимат участие във Витнемската война, бъдейки базирани в Тайланд, като са използвани предимно за полети на малка височина.
През 1973 г. извършват бомбардировки в Камбоджа поддържйки кхмерите.
По време на войната в Персийския залив F-111 извършвал 3,2 успешни мисии за всяка неуспешна, което постижение било по-добро от това на всички останали американски самолети в конфликта.
Във военновъздушните сили на САЩ F-111 служил до края на 90-те години, след което бил заменен от F-15 E Strike Eagle за мисии с прецизни удари на средна дистанция и B-1B Lancer за бомбардировъчни мисии. В Австралия разчитали на него до 2010 г. Общо били произведени 640 самолета.
Няма коментари