Самолетът птеродактил Westland Hill е всъщност серия самолети без опашка, които стават известни под името проект Птеродактил. Разработени са през 20-те години на XX в. от британския инженер Джефри Хил. Произвеждани са от Westland Aircraft Ltd.
Идеята на конструктора била да създаде безопасни, устойчиви летателни апарати. Много пилоти са загинали от пропадане на самолета или попадането му във свредел. Хил търсил концепция, която да не позволява появата на тези явления. Пионерът в авиацията J. W. Dunne създава много стабилен самолет без опашка, който Хил приема за своя отправна точка. С помощта на своята съпруга той създава безмоторна версия на самолета през 1924 г. След представянето му пред публика интересът към прототипа се повишава и през следващата година му е поставен авиационен двигател Bristol Cherub с мощност 35 к.с.. Така се ражда самолетът птеродактил Westland Hill.
От министерството на въздухоплаването във Великобритания много харесват концепцията на Хил. По поръчка на министерството Westland Aircraft Ltd. започва да произвежда други тестови бройки от самолетите на инженера. Развивайки конструкцията той иска да подобри самолета до такава степен, че при всякакво време, независимо от атмосферните условия, дори и неопитни пилоти да могат да контролират машината.
Конструкция и изпитания
Самолетът птеродактил Westland Hill е имал при първия си модел крило разположено в горната част на фюзелажа, като имало умерена стреловидност и в предната си част, в зоната зад кабината било така изрязано, че да подобри видимостта на пилота. Освен това било и леко усукано, така че да осигури постоянен център на налягането, с което да се повили стабилността на полета. Така се елиминирала аеродинамичната нужда от опашка, което позволявало използването на къс фюзелаж.
Самолетът птеродактил Westland Hill имал при някои версии повдигнати краищата на крилата, което позволявала по висока стабилност на самолета при накланяне и завъртане. Първата версия не разполагала с вертикално оперение и полетът се контролирал с помощта на елерони, които имали подвижни части (trim). При следващия вариант са монтирани малки фиксирани вертикални перки.
Самолетът птеродактил Westland Hill бил задвижван (при първите два модела) от тласкащ винт в задната част на фюзелажа. Разликата между моделите IA и IB била само във двигателя. Моделите II и III не били одобрени от военновъздушните сили и прототипи изобщо не били построени.
Следващата построена версия е IV която разполагала с триместна кабина и крилата вече били с нормални елерони. Първият полет на този модел се състоял през 1931 г. Двигателят му вече имал мощност 120 к.с. и бил значително по-бърз от предшестващите го модели.
Westland Hill V
През 1932 г. полита самолетът птеродактил Westland Hill V, който е двуместен и е оборудван с двигател Rolls-Royce Goshawk с 600 к.с. Двигателят обаче бил ненадежден, а скоростта на самолета била 265 км/ч – с 30 км/ч по-малка от тази на конкурентните разработки. За разлика от останалите версии тук крилото било поставено на стойки над фюзелажа, а пропелерът бил отпред и теглел самолета.
В долната част на самолета имало по-малко крило за допълнителна стабилност и повишаване на подемната сила. Липсата на опашка и теглещият винт осигурявали на стрелеца в задната част на машината огромно зрително поле и възможност да стреля в почти всички посоки. Въпреки качествата си обаче и тази версия не била допусната до масово производство. При първия полет след удар в тревната писта се прекършва едното полукрило. Отстраняването на дефекта забавило следващите изпитания с 16 месеца.
Други идеи
Желанието на конструктора било да създаде и модел VI, който да бъде с тласкащ винт и картечна кула в предната част. Идеята му била, за да могат да се отбраняват, при полет една част от самолетите в ескадрилата да бъдат с картечна кула в предната част, а други в задната. Но от последната версия така и не била построена нито една бройка.
Към момента, когато самолетът птеродактил Westland Hill бива изоставен като проект, била планирана версия VII – тримоторен разузнавателен самолет и версия VIII – презокеански лайнер. Макар и неуспешен проектът доказва, че самолет без опашка реално може да лети и да изпълнява бойни задачи.
Няма коментари