Съветският тежък танк КВ-2

Автор: Tygydymhorse - собственная работа, CC BY-SA 3.0, Ссылка


Съветският тежък танк КВ-2 е създаден и използван в периода преди и в началото на Втората световна война. Съкращението КВ означава “Климент Ворошилов” – официалното название на съветските тежки танкове от 1939-1943 г., кръстен на героя от Гражданската война в Русия, военната и политическата фигура Климент Ефремович Ворошилов.

История

Съветският тежък танк КВ-2 бил разработен от конструкторското бюро на Ленинградския завод “Киров” (ЛКЗ) през януари 1940 г. поради спешната необходимост на Червената армия от добре защитен танк с мощно оръдие за борба с укрепленията и фортификациите по линията Манерхайм по време на съветско-финландската война от 1939 г. – 1940.
По искане на Военния съвет на Северозападния фронт първите 4 машини от пробната партида на съветския тежък танк КВ-2 трябвало да бъдат въоръжени с 152-мм гаубица. За решаването на тази задача били ангажирани инженери от артилерийското конструкторско бюро на Кировския завод. За разработка на проекта били предвидени само няколко дни. Конструкторите били преместени в казарма и работели по 16-17 часа на ден. Само за две седмици проектът бил готов.

В бъдеще тази артилерийска система била изоставена в полза на оръдието М-10. За да се инсталира такава обемиста артилерийска система, било необходимо да се разработи нов голям купол, който бил разработен специално за случая и носел означението МТ-1.

Едва в началото на 1941 г. танковете започнали да се наричат ​​КВ-1 и КВ-2. Преди това те били наричани “танк с малък купол” и “танк с голям купол”.

През февруари 1940 г. съветският тежък танк КВ-2 бил официално приет на въоръжение в Червената армия и започнало серийното му производство в ЛКЗ до юли 1941 година. Причината за прекратяване на производството била избухването на Великата отечествена война. Общо в завода са построени 204 танка КВ-2, които били активно използвани при военните действия от 1941 г. и в същото време почти всички били загубени.

Конструкция

Съветският тежък танк КВ-2 имал брониран корпус направен от заварени валцовани бронирани плочи с дебелина (в различните части) 75, 55, 40 и 20 мм. В същото време първите пробни бройки от танковете КВ-2 се различавали от масово произвежданите превозни средства във формата на купола и конфигурацията на маската на оръдието. Серийните куполи на КВ-2 били произвеждани в две версии: първоначалната версия за МТ-1 и по-късният “редуциран” купол с по-малка маса. Външно тези два вида куполи лесно се различавали по предната си част: MT-1 имал скосена плоча, а „редуцираната” версия била с вертикална. И при двете версии на куполите били заварени от валцовани бронелистове, като тяхната дебелина била 75 мм.

Екипаж

Механик-водачът бил разположен в средата на танка, вляво от него било мястото на радиста-стрелец. Четирима членове на екипажа били разположени в оръдейната кула: седалки за мерач и пълнач вляво от оръдието, а командирът и помощникът на пълнача вдясно. Влизането и излизането на екипажа в танка ставало през два кръгли люка: един в кулата на мястото на командира и един в корпуса на мястото на стрелеца-радист. Корпусът също така имал и един люк за аварийна евакуация в пода и редица люкове и технологични отвори за товарене на боеприпаси, достъп до гърловините на горивните резервоари, други възли и агрегати на машината.

Задвижване

КВ-2 бил оборудван с V-образен 12-цилиндров дизелов двигател V-2K с мощност 500 к.с. (382 kW), впоследствие мощността на двигателя е била увеличена до 600 к.с. (445 kW). Двигателят се задвижвал със стартер ST-700 с мощност 15 к.с. (11 kW) или със сгъстен въздух. Но за съжаление силовият агрегат работел в натдем с петстепенна механична трансмисия, която била изключително ненадеждна. В бойните действия много машини били загубени именно заради проблеми с предавателната кутия.

Окачването било торсионно и много здраво и всяко опорно колело било окачено поотделно. Зъбните колела, задвижващи веригите били разположени в задната част на танка при двигателя, а обтягащите ролки били разположени отпред. Механизъм за обтягане бил изработен по патент на Caterpillar. Всяка гъсеница се състоеше от 86–90 еднолицеви трака с ширина 700 мм.

Електроинсталация и комуникация

Бордовата инсталация била с напрежение от 24 V и захранвала: електрически двигател, завъртащ купола; външно и вътрешно осветление на машината, устройства за осветяване на мерници и скали на измервателни уреди; външен звуков сигнал и верига за сигнализация на екипажа на превозното средство; измервателни уреди (амперметър и волтметър); средства за комуникация – радиостанция и танк интерком и т.н.

Устройствата за наблюдение на танка не били много и екипажът имал слаба видимост в бойни условия. Комуникационното оборудване включвало късовълнова радиостанция 71-TK-3 и вътрешен интерком TPU-4-Bis за ччетирима от членовете на екипажа. С радиостанциите били оборудвани всички танкове КВ-2.

Въоръжение

Съветският тежък танк КВ-2 имал запас 36  боеприпаса, разположени от двете страни на бойното отделение. За разлика от гаубиците с калибър 152 мм, стандартните муниции на КВ-2 били сведени само до един вид. На практика обаче, в хаоса на лятото на 1941 г., поради отчаяната ситуация на фронта екипажите на КВ-2 използвали каквито и да било 152-мм снаряди, подходящи за гаубицата М-10.

Стрелба при пълно зареждане била строго забранена, поради големия откат, който можел да забие купола, или силно да увреди ходовата част на машината. Поради последната причина стрелбата била разрешена само от мястото, което допълнително увеличило уязвимостта на танка в бойни условия.
Изтрелите на мощното оръдие на КВ-2 били в състояние да пробият всеки брониран автомобил на Вермахта през 1941 и началото на 1942 година.

На серийния танк КВ-2 били монтирани три 7.62-мм картечници ДT. Боеприпасите за всички ДТ били общо 3087 патрона. Тези картечници били монтирани по такъв начин, че при необходимост, можели да бъдат демонтирани от стойките и използвани извън танка. Освен това за самозащита екипажът имал няколко ръчни гранати F-1 и понякога се снабдявал с пистолет за изстрелване на сигнални ракети.

Използване

В началния период на войната, съветският тежък танк КВ-2 с лекота унищожавал всякакъв вражески танк и почти винаги безнаказано, тъй като неговата броня устоявала на изстрелите на танкови оръдия или стандартна противотанкова артилерия. Само зенитните оръдия Flak 18/36/37, можели ефективно да се борят с КВ-2.

Немалка част от танковете КВ-2 били пленени от германската армия и главното командване обмисляло използването им и на други фронтове.

Бронирани машини

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *