Железопътната сигнализация е изключитено важна част от инфраструктурата заедно с железопътните стрелки, с първостепенна роля в безопастността и ефективността на железопътния транспорт.
За разлика от пътната сигнализация в автомобилния транспорт обаче в железниците сигналите не са изцяло унифицирани между различните държави. Това означава, че локомотивна бригада, не може да управлява влак извън държавата, без преминаване на допълнително обучение за съответната друга държава. Подобни действия се налагат например в погранични райони, когато се извършва смяна на локомотив и бригадата се налага да тегли влака до най-близката гара в съседната държава.
Светлинни сигнали
Устройствата за подаване светлинната сигнализация в железниците се наричат светофори, а не светофари, както е в автомобилния транспорт. Друга особеност е, че поради голямата дължина на спирачния път на влаковете, която е около един километър, се налага поставянето на предупредителни светофори. Те показват какъв ще е бъде сигналът на основния светофор и съответно машинистът дали трябва да се подготви за спиране, за намаляване на скоростта или ще премине през съответния участък или гара без промяна на скоростта. Светлинните сигнали могат да бъдат изпълнени с различни цветове, и различни конфигурации според разположението на светлинните елементи.
Светлинните сигнали се различават според предназначението си.
Светофорите от обикновената сигнализация се състоят от предупредителен светофор, входен за гарата и изходен. Входният светофор може да е комбиниран и с предупредителен, който да показва какъв е сигналът на изходния. Входният светофор се състои от четири светлини една под друга с допълнителна пета светлина.
Цветовете на светлините са червен, зелен и жълт, като петата е луннобяла и мига, което на железопътен език означава поканителен сигнал или с други думи влакът може да премине покрай светофора със скорот непо-голяма от 25 км/ч и с готовност за спиране.
Предупредителният светофор се състои от 4 светлини, като те са пазположени две по две една под друга. Долните две са жълти и са в една хоризонтална линия. Горните две са зелени, като дясната е разположена по-високо от лявата.
На снимката вляво (Предупредителен светофор 1) се показва разрешен вход за гара, но към отклонителен коловоз и необходимо намаляване на скоростта до 40 км/ч. На снимката вдясно (Входен светофор) имаме входен светофор в комбинация с предупредителен. Конкретният сигнал означава, че входът в гарата е разрешен към отклонителен коловоз, но изходът от гарата е забранен и влакът трябва да спре в гарата.
Разбира се червеният сигнал в железопътната сигнализация винаги недвусмислено означва задължително спиране преди светофора.
Изходните светофори се изпълняват като входните с четири светлини една под друга, но за разлика от входните цветовете са един червен и три зелени, като в зависимост от комбинацията на зелените светлини машинистът разбира, дали ще продължи по главно направлени или ако не, към кое отклонение ще поеме.
Светофори за скоростна сигнализация
Тези светофори се състоят от четири кръгли светлини една под друга. Горните две са предупредителни и са жълта и зелена, а долните две са основни и са жълта и червена. Под тези светлини се поставя и зелена правоъгълна светлина. При този тип сигнализация се използват и мигащи режими на светлините за генериране на различни сигнали.
На снимката вляво (Скоростен светофор 1) се показва, че през светофора може да се премине със скорост до 100 км/ч, но на следващия трябва да се очаква сигнал за спиране. На снимката вдясно (Скоростен светофор 2) се показва отклонение към глух коловоз на пътническата секция на гарата.
Когато влакът е влязъл в отклонение, но част от него е останалата на главния коловоз, то червената светлина на изходния светофор мига, догато машинистът не изтегли влака достатъчно напред, за да освободи, както се казва на жаргон, задна дистанция.
Маневрена сигнализация
Маневрите на гарите са действия, които са необходими за композиране, или разформироване на вече композирани влакове. Маневрените сигнали са относително прости, като за тях са достатъчни светофори само с две светлини, синя и бяла. Обикновено светофорите за маневри са разположени на земята и по-рядко са поставени на пилони.
Маневрените светофори за разпределителни гари се различават от тези на конвенционалните гари. Разпределителните гари са изпълнени с гърбица по средата. Идеята е вагоните да не са свързани помежду си с винтовия спряг, като локомотивът ги бута през гърбицата, като стрелките ги насочват в различни коловози, а вагоните се придвижват благодарение на инерцията.
При композиране на влаковете обаче се налага локомотивът да се спусне в подгърбичния парк, за да изтегли готовите композиции. Светлините на тези светофори са отгоре надолу жълта, червена, зелена и бяла, като комбинацията им показва на машиниста с каква скорост да бута вагоните, да спре да бута и дали може да премине през гърбицата. Съществува и секция с много по-малки бели светлини, която изписва буква Н, означаваща, че локомотивът трябва да тегли назад.
Допълнителни светофори
В железопътната сигнализация съществуват и допълнителни светофори, които повтарят показанията на изходния светофор на места, където видимостта не е добра или предупреждават машинистите за състоянието на прелези и дали е възможно преминаването през тях.
Сигнализация със знаци
Разположението на знаците за намаление на скоростта също е съобразено с дългия спирачен път на влаковете. За намаление на скоростта може да се каже, че съществуват четири вида сигнали. Първият се нарича указател за намаление на скоростта и се поставя на двеста метра преди предсигнала и бял квадрат с черен кант, в средата на който е изписана цифрата на ограничението.
След това идва ред на предсигнала, който представлява жълт квадрат с червен кант и пак в средата му е изписано ограничението. Самият знак за намалението представлява разделен по диагонал квадрат, като лявата част е зелена, а дясната жълта. Табелата е с бял кант и цифрата на намалението е върху двуцветната част. Краят на ограничението се бележи със зелен квадрат с бял кант.
Със знаци се подават и сигнали за приближаване към предупредителен светофор или прелез. Освен това знаци могат да се поставят за указване на забранен коловоз, предупреждения за ремонт, начало на гара и т.н.
Сигнали за контактна мрежа
Сигналите за контактната мрежа се поставят над проводника и дават информация за това, кой коловоз е еликтрифициран, къде има неутрална вставка, тоест проводник, който не е под напрежение и че под него не бива да спира електрически локомотив. Също така пред ниски мостове и тунели има знак за сваляне на пантографа, за да не бъде откъртен при навлизане в по-ниския габарит.
Индикатори на стрелките
Самите стрелки са оборудвани с индикатори, които отдалеч да показват на машинистите какво е положението на стрелката и дали се налага намаление на скоростта или не.
Звукови сигнали
Звуковите сигнали са особено важни в железопътната сигнализация и използването им понякога дори е от жизнена важност. Те могат да се подават както с локомотивната свирка, така и от служителите в железниците.
Сигналите се подават както морзовата азбука с къси и дълги изсвирвания. Например едно продължително изсвирване означава внимание и се подава от машиниста при влизане в гара и преди преминаване през прелез и дълги мостове и тунели. Три къси изсвирвания са сигнал за спиране. Комбинацията от едно дълго и три къси означава обща тревога. Сигнал за скъсан влак се подава е късо, дълго и още едно късо изсвирване.
С джобна свирка се подават сигнали за маневри и сигнали за спиране и маневри.
Звуков сигнал може да се подаде и с петарди. Петардите представляват малки кутийки, пълни с барут, които се закрепват за релсите посредством специална щипка. Щом влакът премине през петарда тя гърми силно и създава характерен звук. Изгърмяването дори на една петарда е сигнал за задължително спиране.
По норматив за предупреждение за опасност на релсите петардите трябва да се поставят на необходимата дистанция и да са три на брой, като две се поставят от дясната страна по посоката на движение на идващия влак, а третата се поставя от лявата страна. Това е така, защото машинистът седи отдясно и трябва да е сигурно, че ще чуе изгърмяването на петардара.
Сигнали подавани с ръка
Използването на ръчни сигнали е доста често срещано в железопътната сигнализация. Те могат да се подават от маневристи, дежурни ръководители движение и други лица, участващи в организацията на движението по релси. Денем сигналите се подават с палка или флагче, а нощем с фенерче, като железничаските фенерчета могат да светят в четири цвята – бял, зелен, червен, жълт.
Кръгообразно движение независимо, дали с флагче, палка или фенерче означава сигнал за спиране. Сигналите с палки се подават от дежурните ръководители движение в гарите и могат да означават много различни неща. За това дежурните ръководители движение са задължени при придвижването си в района на гарата да носят палката си под мишница, за да не подадат грешен сигнал на някой от машинистите.
Семафор
Семафори в България вече се използват само за сигнализация в теснолинейните участъци на железницата. Тяхната функция е да дават същата информация, както и светофорите, но посредством механични показатели, подобни на палки. За осигуряване на видимост нощно време се налага оборудването им и със светлини.
Няма коментари