Системата за предполетна подготовка ЗИЛ САК

72 / 100

Системата за предполетна подготовка ЗИЛ САК представлява експериментален автомобил на нископодово шаси и задно, електрическо задвижване. Той е самоходен агрегат, част от системата за летищен технически контрол и предполетна диагностика. Разработен е съвместно със завод “Дзержинец” и има построени два броя.

Абревиатурата САК (системы аэродромного контроля) от руски означава система за летищен контол. Така от завода ЗИЛ решили да нарекат това странно изглеждащо превозно средство, оборудвано с устойства за проверка на самолетните уреди.

Конструкция

В техниката често функцията определя и формата, което е валидно и за системата за предполетна подготовка ЗИЛ САК. Нетрадиционният външен вид се дължал на противоречивите изисквания които били зададени на главния конструктор на проекта В. А. Грачев. Като конструкция това превозно средство представлявало двусекционен “автовлак” със задвижване 6×2. Предната част е къс и широк влекач със странна форма и просвет от само 570 мм.

За захранване на бордовата електрическа система на проверяваните самолети бил необходим мощен електрогенератор и съответен двигател. От друга страна не трябвало да има вибрации, които да смущават правилната работа на прецизните измервателни уреди на борда.

Задвижване

Задвижването на генератора било поверено на осемцилиндров бензинов двигател ЗИЛ 375 с обем от 7 л. и мощност 180 к.с. Електрическиат генератор бил ГЭТ-120 с мощност 120 kW. Двата агрегата били монтирани на ремарке, а самият автомобил се задвижвал с електричество. Системата за предполетна подготовка ЗИЛ САК трябвало да бъде много ниско, за да минава под крилата на самолетите и подът също трябвало да бъде максимално близо до земята.

За да се осигури малък просвет, то се задвижвало от два електродвигателя ДТ-14, вградени в главините на двете задни и работещи на постоянен ток. Движението се предавало към задните колела чрез двустепенни планетарни редуктори.

Понеже ремаркето било неразривна част от системата за предполетна подготовка ЗИЛ САК схемата на задвижване се определя като 6х2. Задните колела нямали никакво окачване, тъй като се движели по гладки писти и с ниска скорост. Теглото на автомобила било 4 т., а ремаркето с генератора тежало 1,5 т. Максимална скорост достигала достатъчните 32 км/ч. Предният мост бил взет от УАЗ 451 Д, но претърпял леки доработки и станал малко по-широк.

Кабина

Купето приличало не еднообемен микробус, като според някои източници било от фибростъкло, а според други от стомана. Мястото на водача било нетрадиционно от дясната страна. Вратата била монтирана в средата на челния панел. На задния панел също имало двукрила врата. Странични врати нямало, защото автомобилът трябвало да спира максимано близо до самолетите. За сметка на това видимостта била отлична, благодарение на големите странични и челни прозорци. С дължина 5,5 м., а заедно с ремаркето 8,8 м. системата за предполетна подготовка ЗИЛ САК можела да бъде транспортирана със самолет АН-12.

Приложение

Системата за предполетна подготовка ЗИЛ САК останала малко позната на широката общественост. Първата бройка била готова в края на февруари 1966 г., а втората – две години и половина по-късно. Той можел да се използва с еднакъв успех както за военни, така и граждански самолети и хеликоптери. Тестовете на ЗИЛ САК били проведени на летище Жуковский близо до Москва. В последствие обаче се оказало, че е по-неудобно, но значително по-евтино специализираното летищно оборудване да се монтира на стандартни шасита на по-популярни автомобили.

Специализирани вседеходи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *