Скутерът Laura 3 е състезателна лодка поръчана от успешния търговец на коприна от Милано Марио Верга (Mario Verga). В края на 40-те години на миналия век той става известен италиански състезател с моторни лодки, състезавайки се в клас до 450 кг. Напуска състезанията с лодки през 1950 г., когато се жени за Лилиана Бурлаци, но привличането на спорта се оказва твърде силно, за да може да остане завинаги настрана.
През 1952 г. Верга се завръща в света на моторните лодки със своята лодка Laura I от клас 450 кг. Лодката е кръстена на малката дъщеря на Верга, и е построена от Гуидо Абате на езерото Комо. Дължината и е 5,25 м., а ширината – 2,28 м). Верга и Лора I побеждават в шампионата в клас 450 кг през 1952 г.
Явно обаче това не е било достатъчно и Верга решава да преследва рекорда за скорост по вода, който тогава бил 287 км/ч.. Обръща се към производител на лодки на име Карлето Тимоси за поръчка на спецална лодка, която ще се превърне в скутерът Laura 3.
Отначало концепцията се базирала на два осемцилиндрови редови двигателя Alfa Romeo Tipo 159. Това е същият двигател, който задвижвал колите на легендите на автомобилните състезания Нино Фарина и Хуан Мануел Фанджо в световните първенства във Формула 1 през 1950 и 1951 г.
Благодарение на двустъпални компресори всеки един от тези двигатели достигал мощност от по 420 к.с. при само 1,5 литра работен обем. Двигателите били поставени гръб до гръб, като ги свързвал редуктор. При работата им в тандем сумарната мощност възливала на 800 к.с. Мощността на задвижващия двулопатен винт била 700 к.с. Изходният вал от кутията се въртял с 1.133 пъти по-бързо от входящия.
Скутерът Laura 3 имал конструкция базирана на специална тръбна рама, изработена от Alfa Romeo. Около металната конструкция бил изграден дървен корпус с три точки на контакт с водата. Агрегатите били поставени в предната част на лодката, като зад тях бил позициониран кокпитът. В него за управление на водния болид пилотът разполагал с волан и педали, подобно на автомобил. В задната част бил поставен вертикален стабилизатор, като на самолет, като освен него за определяне на посоката помагало и малко подводно кормило.
Двигателите и кокпитът били покрити с алуминиеви капаци, за да бъдет едновременно и здрави и леки. Скутерът Laura 3 била с дължина 7.2 м, и ширина 2.45 м., като тежал едва 920 кг. Двигателите работели със специална метанолова смес – метанол, спирт, ацетон, бензол, авиационно гориво и рициново масло.
Скутерът Laura 3 имал корпус бил с капковидна форма, като бил по-широк в предната си част и се стеснявал назад. Красивата форма била допълнена и от ярко червена боя, подобно на състезателните автомобили на Alfa Romeo.
През 1954 г. Верга провел редица изпитания с моторницата на езерото Пузиано (Pusiano), като скутерът Laura 3 достигнал скорост от 160 км/ч. По-късно през август тестовете били преместени на езерото Изео (Iseo), където достига скорост 265 км/ч. Последвалият опит, направен на 28-ми август със скорост от 274 км/ч се доближил още повече до заветната цел. Прегряване на един от двигателите, обаче станало причина опитите да бъдат прекратени.
Допълнителна трудност при управлението за Верга било, че лодката имала склонност да тегли наляво, като това не позволявало машината да се движи по права линия без постоянни корекции. Това наложило да се извършат корекции на корпуса, за да бъде безопасен опитът за постигане на рекорд.
Ентусиазираният екип на Верга планирал да извърши нов, наистина рекорден опит на 9-ти октомври 1954. Денят обаче бил ветровит и нямало как опитите да започнат от сутринта. Вятърът на езерото Изео утихнал, но не изчезнал напълно. Въпреки това Верга решил да извърши нов опит за рекорд. Той се качил в изящната Laura и се понесъл над водите на езерото. Скутерът Laura 3 след множеството подобрения достигнал скорост от 305 км/ч.
Подскачайки над вълните лодката била подета от насрещния вятър, който повдигнал предницата ѝ и я преобърнало няколко пъти, преди отново да падне върху водната повърхност. След страховитото салто и последвалия сблъсък Верга загинал на място, а скутерът Laura 3 бил тотално разрушен и потънал. Това бил и последният път, в който италианец се опитал да подобри рекорда за скорост на вода.
Няма коментари