Танкът Renault Char B1

Танкът Renault Char B1 е разработен на базата натрупания опит от Първата световна война. През 1921 г. френските инженери започват разработката на самоходна гаубица, която да направи Франция водеща военна сила в Европа. В началото целта била да се създаде евтина машина, която да е лесна за производство, да е с тегло до 30 тона и да разполага със 75-милиметрово оръдие. Периодът на разработка обаче бил продължителен и за сметка на това не много продуктивен, като продължил до 1930 г. До серийно производство се стигнало едва през 1935 г. и приключило през 1940 г.

Създаване

Отначало бил обявен конкурс за новата концепция, като надреварата представлявала голям интерес за френските производители. В крайна сметка в конкурса участвали четири фирми: Renault и Schneider (с два общи проекта), FAMH и FCM.

В крайна сметка се появил танкът Renault Char B. Той бил нещо като свързващото звено между танковете от двете световни войни. Имал висок корпус, върху който бил поставен купол, а веригите обхождали целия корпус като при Char 2C (прочетете повече за него тук). Танкът тежал 31 тона с дължина от 6,4 метра, ширина от 2,4 и височина от 2,7, което го правело среден по размер. Екипажът се състоял от 4-ма души, а бронята била с дебелина 40 мм.

Двигателят бил разработен на базата на авиационен шестцилиндров агрегат и бил с мощност от 272 к.с. Подобрената версия – танкът Renault Char B1 bis била по-тежка, като бронята ѝ била с дебелина 60 мм., а двигателят бил с мощност 307 к.с. Тази версия имала по-голям радиус на действие благодарение на увеличените си резервоари за гориво. Съществувала и трета версия на танка – Char B1 ter, която била със 70 мм броня и двигател с 350 к.с.

Танкът Renault Char B1 имал окачване, което представлявало интересна комбинация от винтови пружини и листови ресьори, а веригите обхождали целия корпус. В крайна сметка танкът можел да развие 25 километра в час и да измине 120 мили с едно зареждане на резервоарите.

За времето си танкът бил първенец във въоръжението благодарение на 75-милиметровото оръдие, което му давало предимство в далекобойността. Това оръдие обаче било монтирано в корпуса на танка, което налагало при стрелба цялата машина да се завърти по посока на мишената, което значително забавяло прицелването. За да се компенсира този недостатък инженерите разработили бързодействаща система за управление. Освен това танкът разполагал и с оръдейна кула, в която било монтирано 47-милиметрово оръдие.

Приложение

Реално танкът Renault Char B1 е използван от френската армия от 1936 до 1940 г. и след това от 1944 до 1945 г. Към началото на Втората световна война той бил определян от немския генерал Хайнц Гудериян за най-добрия танк в света. Немките войници били ужасени при вида на отскачащите от корпуса му снаряди.  Всъщност за защитата на екипажа, било направено много. Бронезащитата се оказала много стабилна, а резервоарите били самозапечатващи се. Немските Panzer III и Panzer IV срещали доста трудности при срещите си с френския си опонент. На 16-ти май 1940 г. един танк Char B1 нападнал от засада и унищожил 13 немски танка от двата модела.

Недостатъците на машината обаче били свързани с нейната технологична напредналост, която затруднявала значително производството.  Също така ремонтите в полеви условия не били много лесни. Повредените машини на бойното поле били често срещана гледка и били пленявани от врага. В хаоса на бойното поле не била лесна и комуникацията между танковете. Вътрешното оформление на танка било такова, че командирът на танка трябвало да работи и като стрелец. Основната причина за неуспеха на танка не бил само вражеският огън, но и френската тактика за водене на бой, както и честите откази на машините.

От танкът Renault Char B1 били произведени общо 405 бройки, заедно с двата прототипа на Char b1 ter.

На служба във Вермахта

Този брой машини и остарялата тактика нямало как да противодейства ефективно на добре координираните немски танкове, подкрепяни от пикиращи бомбардировачи. След капитулацията на Франция Вермахтът сформира 10 танкови групи именно с този танк. Той получава названието PzKpfW B1 bis 740 f като буквата f указвала френския произход на машината.

Немската практика обаче била, не само да се възстановят пленените машини, но и да се преработят. Така една част от машините получили 105-милиметрови оръдия, друга част от машините били оборудвани с огнехвъргачки, а някои били използвани за обучение на екипажи. Италианците са пленили 8 машини от този модел, но 6 от тях са били без куполи, което ги правело изключително неефективни бойни машини.

Бронирани машини

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *