Тежката бронирана дрезина Красная звезда

Тежката бронирана дрезина Красная звезда била разработена в края на 1941 г. в Съветския съюз. Първият и единствен прототип бил готов през февруари 1942 г. и носел заводското означение КЗ-1. Предназначението на този своебразен железопътен танк било да изпълнява различни бойни задачи, като разузнаване, патрулиране и ескорт на влакове. Машината можела да оперира самостоятелно, но било предвидено да е част от композицията на различни влакове.

Конструкция

Тежката бронирана дрезина Красная звезда била задвижвана от два дизелови двигателя В-2К. Всеки от тези двигатели се стартирал посредством сгъстен въздух, обемът бил 38,8 литра, а максималната мощност била 600 к.с. Всеки един от агрегатите разполагал също с отделен резервоар за гориво, масло, отделни водни радиатори, вентилатор, акумулатор. Двигателите и предавателните кутии били взаимствани от КВ-1

Поради технологични проблеми на завода производител двигателите не можели да работят заедно. Производството на зъбни колела с необходимата  прецизност и качество било проблем по онова време и нямало как да се изработят реверсивни редуктори. По тази причина единият двигател задвижвал машината напред, а другият назад.

Тежката бронирана дрезина Красная звезда имала ходова част, състояща се от две талиги с по две колооси. Характерно за конструкцията бил изборът за предаване на движението към колоосите.

Това било осъществено с помощта на верижни предавки от предавателната кутия до едната колоос, които дори не били затворени в корпуси. Движението към втората колоос на талигата се предавало посредством сцепни щанги.

Всъщност самите колооси били взаимствани от парен локомотив и това бил най-лесният начин за тяхното приспособяване. Колела били с диаметър 1030 мм.  С това задвижване максималната скорост на движение била 43 км/ч.

Тежката бронирана дрезина Красная звезда имала масивен корпус, състоящ се от две H-образни греди, разположени надлъжно и свързани с други L-образни профили, към които били прикрепени бронелистовете, изграждащи обшивката. В горната част на корпуса листовете били наклонени, докато тези в долната част били поставени вертикално.

Покривът бил хоризонтален. Челните и страничките брони били с дебелина по 45 мм, покривните плочи били дебели по 20 мм, докато екипажът в куполата бил най-добре защитен зад стомана с дебелина 75 мм. Общото тегло на машината при тези показатели възлизало на 60 тона.

Тежката бронирана дрезина Красная звезда била обслужвана от екипаж от осем души. Достъпът до вътрешността бил осъществен посредством две врати отстрани на корпуса. Бойното отделение и мястото на водача били в средата на дрезината между двете вериги.

Поради разположението си водачът можел да наблюдава пътя само посредством люкове и перископи. На негово разположение били два скоростни лоста и два педала, свързани с главните съединители. Лостовете служели за определяне на скоростта, а педалите за задвижване напред или назад. На таблото били изведени уреди за следене на параметрите и на двата двигателя.

Въоръжение на Тежката бронирана дрезина Красная звезда

Тежката бронирана дрезина Красная звезда била въоръжена с от пет картечници ДТ от двете страни със запас от 10000 патрона, но най-мощното оръжие било поставено в най-високата му точка. Това било 76-милиметрово оръдие ЗиС-5, взаимствано заедно с купола от танк КВ-1, със запас от 100 снаряда.

Тежката бронирана дрезина Красная звезда била създадена от инженера, с богат опит в разработката на бронирани влакове, Лебедянски в Коломенския завод за парни локомотиви. Причина за създаването на тези машини бил фактът, че заводът бил натоварен с ремонта на танкове КВ-1. В процеса на работа, обаче се оказало, че не всички танкове можело да се възстановят и за това се стигнало до решението да се създаде напълно нова бойна машина, използвайки наличнит части.

Тъй като голяма част от завода била евакуирана железопътният танк трябвало да се разработи само с наличните части от верижните танкове и с елементи, които можели да се изработят само на останалите машини в цеховете. Намаленият машинен парк бил и причината за допускане на многобройни компромиси в конструкцията.

Самият конструктор предлагал варианти за подобряване на Червена звезда. Той смятал, че монтирането на реверсивни предавателни кутии би повишило скоростно-теглителните характеристики на машината и би освободило място и тегло за допълнително въоръжение. Било предлагано и бронировката да се изпълни с извити листове.

Тежката бронирана дрезина Красная звезда преминала определени изпитания и достигнала етап да бъде представена пред комисия от Червената армия, която да одобри масовото производство. Заради особеностите на конструкцията членовете обаче не одобрили проекта. Така прототипът останал единсвен и дори не влязъл в бой.