Триколесният автомобил – СМЗ С1Л

Триколесният автомобил – СМЗ С1Л е създаден като инвалиден автомобил в помощ на ветераните от Втората Световна Война. Първият модел е създаден през 1951 г. в Серпуховския мотоциклетен завод, а година по-късно са построени и първите два предсерийни образеца. Серийното производство на триколесния автомобил – СМЗ С1Л започва в края на 1952 г. Една от основните цели е била колата да бъде с ниска себестойност, което води до една доста опростена конструкция.

Конструкция

В основата на създаването на машината стои хибридът на мотоциклет и велосипед „К-1В“, с прякор „Киевлянин“, построен през 1946 г. от Киевския мотоциклетен завод, който е оборудван с двигател с вътрешно горене с мощност 2,3 конски сили в допълнение към педалите.

В опит да угоди на хората с увреждания, неспособни да управляват обикновено превозно средство, беше решено да се създаде специална версия на “Kievian” с три колела, седалка с облегалка и напълно ръчно управление. Наречена “K-1V”, триколката, поради технологични несъвършенства и твърде ниско ниво на комфорт, не е получила широко разпространение.

Неуспехът на триколесния „киевец“ обаче имал положителни последици – даде тласък за развитието на транспорта за хора с увреждания. В края на 40-те и началото на 50-те години Централното бюро за проектиране на мотоциклети пое разработването на такива превозни средства. През 1951 г. се появява първият модел триколесния автомобил – СМЗ С1Л, една година след това ръчно се сглобяват два предварителни модела на моторизирани вагони и в самия край на 1952 г. започва масовото производство на новия модел в Серпуховския мотоциклетен завод.

Пътят от чертежите до създаването на индустриалния дизайни се оказал трънлив. Заводът за мотоциклети в Серпухов нямал необходимото оборудване и по-специално устройства за точково заваряване, така че купетата на първите копия били ръчно направени от тенекеджия и заварчик: първият ръчно огъвал облицовъчните панели, а вторият заварявал шевовете. Този процес отнемал 4-5 дни за една кола. Независимо от това, през 1952 г. две предпроизводствени мостри отиват в Москва за одобрение на самоход. В края на 1952 г., с помощта на специалисти от ЗиЛ, най-накрая са инсталирани устройства за точково заваряване и триколесният автомобил – СМЗ С1Л започва да се произвежда серийно.

Триколесният автомобил – СМЗ С1Л  се задвижва от едноцилиндров, карбуратурен, двутактов мотоциклетен двигател Москва М1А, с обем 123 куб. см. и мощност 4 к.с. Запалването става с кик-стартер. Скоростната кутия е тристепенна със задна скорост, като задвижващи са задните колела. Купето е направено от заварена тръбна рама и листове ламарина, като кабината е покрита със сгъваем брезент. Брезентови са и вратите.

Триколесният автомобил – СМЗ С1Л бил с предното окачване състоящо се от вилка с две пружини и един фрикционен амортисъор. Задното окачване е независимо с напречни носачи. Всяко колело има пружина и фрикционен амортисъор. Колата разполага с две спирачки – основна и за паркиране, като и двете са ръчни. Основната задейства накладките на барабанните спирачки на задните колела с помощта на щанги, а тази за паркиране ги задвижва с въже. Отпред има един централно разположен фар, заради който получава прякора “Циклоп”. Гумите са с размер 4.50 х 9″.

Триколесният автомобил – СМЗ С1Л  е имаше много недостатъци, най-сериозните от които бяха твърде ниска проходимост поради триколесната писта и често отказалият двигател, който едва успяваше да се справи с потеглянетона 275-килограмово превозно средство и след това да го ускори до моксималните 30 км / ч.

Независимо от това, триколесният автомобил – СМЗ С1Л несъмнено изпълнявал основната си задача – транспортирането на хора с увреждания. Управлението се извършвало само ръце и дори имало модификации, които правели възможно управлението на този мини-автомобил само с една ръка. Това станвало с помощта на специален щурвал, на който били разположени всички уреди за управление.

Триколесният автомобил – СМЗ С1Л е сглобяван до 1958 година. От 1957 г. между другото се предлагала версия с по-мощен двигател, наречена СМЗ С3Л., но се оказала твърде опасна поради голямата вероятност от преобръщане.

Произведени са общо над 36000 броя от моделите СМЗ С1Л и СМЗ С3Л.

Технически данни

Видео