Тройната точка

В химията и физиката тройната точка е температура и налягане, при които съществуват в равновесие твърдата, течната и газообразната фази на определено вещество. Това е специфичен случай на термодинамично фазово равновесие. В това състояние вещество може да бъде променено на лед, вода или пара, като се направят безкрайно малки промени в налягането и температурата. Терминът “тройна точка” е въведен от Джеймс Томсън през 1873 година.

Тройната точка за водата например е при 0.01 градуса по Целзий (273.1575 K; 0.0075 °C; 32.0135 °F) при налягане 611.657 Pa (6.11657 мбар; 0.00603659 атм.). Тя се използва като константа, използвана за определяне на други стойности на тройната точка, както и за единицата за температура на Келвин. Също така съответства на минималното налягане, при което може да съществува течна вода. При налягане под тройната точка (както в космическото пространство) твърдият лед при нагряване и при постоянно налягане се превръща директно във водна пара, в процес наречен сублимация. Над нея твърдият лед, когато се нагрява при постоянно налягане, първо се стопява до образуване на течна вода. След това се изпарява или кипи, за да се образуват пари при по-висока температура.

За повечето вещества тройната точка газ – течност – твърдо е също минималната температура, при която течността може да съществува. За водата обаче това не е вярно, защото точката на топене на обикновения лед намалява като функция на налягането. При температури точно под тройната точка, компресията при постоянна температура превръща водната пара първо в твърда, а след това в течна. Това е така, защото водният лед има по-ниска плътност от течната вода, така че увеличаването на налягането води до втечняване.

Термодинамичното равновесие може да се постига при твърде различни температура и налягане при различните вещества. Например при златото тройната точка се постига при 1063 °C

ФизикаХимия

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *