Цепелинът на релси на Крукенберг, или Schienenzeppelin е разработка на влакова мотриса задвижвана с пропелер монтиран в задната част. Конструиран е през 1930 г. в Германия от немския конструктор Franz Kruckenberg.
През 1929г. немският авиационен инженер Франц Кукенберг решава да експериментира, като монтира авиационен двигател и пропелер на релсово превозно средство. Конструкторът години наред бил проектирал дирижабли, преди да реши, че може да създаде превозно средство за висока скорост по релси. Той вложил целият си опит в новото начинание и накрая се получил влак с форма на куршум, който бил задвижван от авиационен двигател и тласкащ винт, разположени в задната му част.
Цепелинът на релси бил завършен през 1930 г. в подразделението на Дойче Райхсбан в Хановер, като се смятало, че ще завладее релсите със скороста и вдъхновението предизвикани от иновативната конструкция. През 1931 г. наистина успява да развие 230 км/ч, с което постигнал рекорд за най-бързо железопътно превозно средство, който не бил подобрен до 1954 г. Рекордът бил постигнат на линията между Берлин r Хамбург в отсечката от Карщат (Karstädt) до Дергентин (Dergenthin).
Постижението се дължало в немалка степен на изключително ниското тегло. Релсовият дирижабъл си остава и до днес най-бързото железопътно превозно средство, задвижвано от бензинов двигател. Макар и свръхбърз този аеровагон имал редица недостатъци, поради които била построен само един екземпляр, който така и не влиза в реална употреба.
Цепелинът на релси – конструкция
Дължината на скоростния влак била 25,85 м., а растоянието между двете му оси – 19,6 м. Височината била 2,8 м., а теглото 20 тона, като авиационният двигател бил разположен в 
задната част. Всъщност агрегатът се състоял от два свързани помежду си двигателя BMW IV с по 6 цилиндъра. В последствие бил монтиран и по мощен 12-цилиндров двигател BMW VI с работен обем от 46 литра и мощност 600 к.с. През 1934 г. бил поставен двигател Maybach GO 5. Двигателят и оста на витлото били монтирани под ъгъл от 7 градуса, за да се осигури по-добро сцепление с релсовия път.
Цепелинът на релси имал конструкция изцяло от алуминий и алуминиеви сплави за по-голяма лекота, а външната обшивка се състояла от огнеупорни платна. Това било последният период преди войната, в който можело да се използва алуминий в железниците. След идването на нацистите тези ресурси били насочени изключително и само за авиацията. Влакът можел да превозва до 40 пътници, но въпреки своята иновативна концепция той не им предлагал никакъв лукс, защото всичко било пожертвано на високата скорост.
При своите курсове цепелинът на релси привличал погледите на тълпи от хора със своята елегантна обтекаема форма и необичайно задвижване.
Защо не се налага
Машината не била въведена в експлоатация основно поради опасения, свързани с безопасността. Откритият пропелер представлявал голяма опасност в гарите, с перони претъпкани с тълпи от хора. Трудно било и да се намери застрахователна компания, която да застрахова влак, задвижван от витло. От икономическа гледна точка не бил изгоден фактът, че влакът не бил в състояние да тегли други вагони. Освен това не навсякъде инфраструктурата на железниците можела да осигури безопасно движение с висока скорост.
За съжаление единственият построен аеровагон бил разглобен и претопен в навечерието на Втората световна война и до наши дни са останали само снимки и чертежи на влака рекордьор.
Няма коментари